Славеят и розата

 Оскар Уайлд е любим мой автор, много екстравагантна и скандална личност. Животът му е доста бурен и интересен. Творбите му са провокативни и интересни. Особено приказките. Не знам дали са за деца или за възрастни, но аз намирам нещо уникално в тях. Не приличат на други приказки и те подтикват към дълбок размисъл. Предлагам ви любимата ми.

 Приятно четене!

                                                       Славеят и розата

— Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози — възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една червена роза!

Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.

— Нито една червена роза в цялата ми градина! — възкликна студентът и хубавите му очи се напълниха със сълзи. — Ах, от какви дребни неща зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная всичките тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една червена роза, животът ми е разбит!

— Ето най-после един истински влюбен — каза славеят. — Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го познавах, нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните — червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила своя печат на челото му.

— Принцът дава бал утре вечер — мълвеше младият студент — и моята любима ще бъде между поканените. Ако й занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако й занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми няма червена роза и затова ще седя самотен и тя ще ме отмине. Тя не ще ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.

— Това е безспорно истински влюбен — каза славеят. — Това, за което аз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изумрудите и струва повече от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излагат за продан на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито да се отмери във везни, срещу злато.

— Музикантите ще седят на галерията — продължаваше младият студент — и ще свирят на струнните си инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка. Тя ще танцува тъй леко, че краката й не ще докосват пода, и царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен тя не ще танцува, защото не мога да й дам червена роза. — Той се хвърли на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.

— Защо плаче? — попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.

— Защо ли наистина? — рече една пеперуда, която пърполеше подир слънчев лъч.

— Защо ли наистина? — прошепна с мек, тих глас една маргаритка на своята съседка.

— Той плаче за червена роза — обади се славеят.

— За червена роза ли? — извикаха те. — Колко смешно! — А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя.

Но славеят разбираше странната мъка на студента — той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.

Изведнъж той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той мина като сянка през горичката и като пика се понесе над градината.

Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка.

— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!

Ала храстът поклати глава.

— Моите рози са бели — отговори той, — бели като морската пяна и по-бели от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария слънчев часовник, може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник.

— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!

Ала храстът поклати глава.

— Моите рози са жълти — отговори той, — жълти като косата на русалка, която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарциса, който цъфти на ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат, който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото искаш.

Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента.

— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!

Ала храстът поклати глава.

— Моите рози са червени — отговори той, — червени като краката на гълъбите и по-червени от огромните ветрила на коралите, които се люшкат и люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът е нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, тъй че няма да имам никакви рози тази година.

— Една червена роза е всичко, което искам! — извика славеят. — Само една червена роза! Няма ли начин, по който бих могъл да я получа?

— Има начин — отговори храстът, — но той е толкова ужасен, че не смея да ти го кажа.

— Кажи ми го — рече славеят, — мене не ме е страх.

— Ако искаш червена роза — каза храстът, — можеш да я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце. Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя!

— Смъртта е голяма цена за една червена роза — извика славеят, — животът е много скъп за всички. Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер. Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?

И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той се понесе като сянка през градината и като сянка преплува над горичката. Младият студент още лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи.

— Бъди щастлив! — провикна се славеят. — Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце. Единственото, което искам от тебе в замяна, е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща от властта, при все че властта е могъща. Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е като дъх на тамян.

Студентът вдигна очи от тревата и се ослуша, но не можа да разбере какво му казваше славеят, защото знаеше само това, което е писано в книгите.

Но дъбът разбра и се натъжи, защото много обичаше славея, който си беше свил гнездо в клоните му.

— Изпей ми една последна песен — пошушна той. — Много ще ми е самотно, когато ме напуснеш.

Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода, бълболеща от сребърно гърне.

Когато той свърши песента си, студентът стана и извади бележник и оловен молив от джоба.

— Има форма — каза си той, докато се връщаше през горичката, — това не може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се, че няма. Всъщност той е като повечето хора на изкуството: целият е изтъкан от стил, но без всякаква искреност. Не би се пожертвувал за някой друг. Той мисли само за музика, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва да се признае, че има красиви нотки в гласа му. Колко жалко, че те не означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! — И той влезе в своята стая, легна на тесния си одър, замисли се за любовта и след малко заспа.

А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия живот изтичаше от него. Първо той пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше тя отначало, както мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза в сребърно огледало, като отражение на роза във водна повърхност — такава беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.

Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.

— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — или денят ще дойде, преди розата да е готова.

Тогава славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката от душите на мъж ,и девойка.

И нежна сянка от руменина се разля в листенцата на розата, като руменината по лицето на жениха, когато целува устните на невестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото сърце, затова й сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на славей може да обагри сърцето на една роза.

И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.

— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — защото денят ще дойде, преди розата да е готова.

Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба.

И великолепната роза стана червена като изгрева на източното небе. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.

Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.

Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.

— Виж, виж! — извика храстът. — Розата е вече готова!

Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.

А по пладне студентът отвори прозореца и погледна навън.

— Я, какъв чуден късмет! — възкликна той. — Ето червена роза! Никога в живота си не съм виждал друга като нея! Тя е тъй хубава, че положително трябва да има дълго латинско име. — И той се наведе й я откъсна. След това си сложи шашката и изтича към дома на професора с розата в ръка.

Дъщерята на професора седеше на входа и навиваше синя коприна на чекрък, а нейното кученце лежеше в краката й.

— Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза — извика студентът. — Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до сърцето си и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.

Но момичето се навъси.

— Страхувам се, че няма да отива на роклята ми — отвърна то, — пък и племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъни, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята.

— Честна дума, ти си много неблагодарна! — каза ядно студентът и захвърли розата на улицата, където тя падна в канавката и една каруца я смачка с колелото си.

— Неблагодарна ли? — отвърна момичето. — Знаеш ли какво ще ти кажа? Ти пък си много груб, и в края на краищата кой си ти? Само някакъв си студент! Ами че аз не вярвам да имаш дори и сребърни закопчалки на обувките си, както племенникът на шамбелана! — И то стана от стола и влезе вътре.

— Колко глупаво нещо е любовта! — рече студентът, когато си тръгна. — Тя не е и наполовина така полезна, както логиката, защото нищо не доказва, винаги разправя неща, които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен значи всичко, аз ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.

И той се върна в стаята си, издърпа голяма прашна книга и седна да чете.

Край

 И за край една интересна интерпретация на приказката, дело на група ПИФ и техният клип към песента "Отлъчен":

Кексът на баба

 Когато бях малка любим момент ми беше когато баба правеше кекс. Нямах търпение да изсипе сместа от купата и да я грабна да я оближа. Толкова вкусно ми беше това тесто. Тя постоянно ми се караше, а аз исках нарочно да ми оставя част от сместа. Милата ми баба, Бог да я прости.

 Радвам се, че съм записала рецептата да мога и сега да правя тази вкусотия.

 Продукти:

6 яйца

1 1/2 ч.ч. захар

3/4 ч.ч. олио

2 ч.ч. брашно + 1 бакпулвер и 2 ванилии

1-2 ч.л.какао

 Приготвяне:

Първо се разбиват яйцата (от личен опит с миксер е по-добре), прибавя се захарта, после олиото и брашното (1 ч.ч. брашно + 1 бакпулвер и 1 ч.ч. брашно + 2 ванилии). Разбърква се добре да стане хомогенна смес. Изкарва се малко смес в купичка и се добавя какаото. Разбърква се добре.

 

 открийте разликата:

с домашни яйца

с купешки яйца

 Формата за кекс се намазва с олио и се поръсва брашно. Изсипва се бялата смес и отгоре какаовата. С лъжица или вилица леко се размесват двете смеси. 

Другият вариант е какаовата смес да се сложи посредата - изсипвате половината бяла смес, после какаовата и накрая останалата бяла. Пече се около 35-40 минути. Аз пека първо само отдолу 10-15 минути, после включвам и отгоре до готовност на около 180 градуса. Но всеки сам познава фурната си.

Много вкусни изпробвани варианти:

• С прясно мляко: Вместо 6 да се сложат 5 яйца и 1/2 ч.ч. прясно мляко. Много вкусно. Последователността на добавяне на продуктите е същата - яйцата, захарта, пр. мляко, олиото, брашното.
• С орехи: орехите се счукват и се слагат посредата на сместа.
• Много фина смес: отделят се белтъците от жълтъците. Белтъците се разбиват с миксер до получаване на снежнобяла смес. Добавят се захарта и жълтъците. Всичко останало е същото. Трябва да се внимава с бъркането след добавянето на захарта, за да не спадне сместа. Най-добре е да не е с миксер.
• С вода: 6 яйца + 1 1/2 ч.ч. захар + 6 с.л. вода + 6 с.л. олио + 1 1/2 ч.ч. брашно; с орехи или без орехи.

готов и топъл

  Може да го поръсите с пудра захар или да приготвите глазура (пр. натурален шоколад + прясно мляко).

не се сдържах и предварително хапнах:)

 Да ви е сладко!                      

Домашен пълнозърнест хляб

Почитателка на хляба съм. Отдавна спрях да си купувам хляб от магазина. Няма по-хубаво нещо от домашно приготвения хляб. След като опиташ домашния хляб, разбираш колко голяма е разликата с купешкия. Да не говорим, че издържа страшно много време, не мухлясва. Важно е да се съхранява правилно - увит в кърпа (от естествени материали) и после в найлонова торба.

 Откакто ползвам хлебопекарна, става доста лесно и бързо. Рецептата, която ще дам, е за хлебопекарна; адаптирала съм я от рецепта за ръчен хляб ( ще дам източник). Но преди да имам машина правих нея и много ми харесва, затова реших да продължа да я правя. Тя взе, че се получи чудесна.

 Продукти:

1/4 кубче мая, която трябва да шупне заедно с 1ч. л. захар (кафява) в 1/4ч.ч. хладка вода

250гр вода

1с.л. оцет

3с.л. олио

1/2с.л. сол

около 630-650гр пълнозърнесто брашно

 Приготвяне:

Маята се оставя да шупне за около 10 минути. Най-отдолу се слага водата, солта, олиото и оцета. После брашното и най-отгоре разтворената мая. Аз разбърквам сместа с дървена лъжица, но по принцип не е нужно. Ползвам програмата за пълнозърнест хляб - 3ч.и 40мин. Когато е готов се изкарва, пръска се с вода и се увива с кърпа.

   

източник

Тайните на доброто зрение - 2

Самовнушението е много важно! Може би ще напиша отделна статия за него. Затова наред с упражнения, в книгата е отделена част за текстове за самовнушение.

 Текстове за самовнушение:

• Само редовните занимания ще ми помогнат да имам добро зрение и здраве.
• Аз помагам на очите си да виждат по-добре, осигурявам им почивка и ги тренирам.
• Аз с всички сили се стремя да възстановя зрението и здравето си.
• Аз разрушавам погрешния модел да нося очила (да пия или да пуша) в своето съзнание.
• Алкохолът и цигарите вещаят влошаване на здравето и зрението, преждевременно състаряване и слепота.
• Въздържанието от употреба на алкохол и цигари, балансираното разделно хранене, отпускането и упражненията означават за мен здраве, младост, оттлично зрение и дълъг живот. Слънцето и естествената светлина са приятели на моите очи.
• С всеки изминат ден аз усещам как здравето и зрението ми се подобряват.
• Моите очи стават искрящи, бистри и зорки. Аз преставам да нося очила, които увреждат допълнително моите очи.
• Моето зрение укрепва, възстановява се.
• Очаква ме прекрасен живот и отлично здраве. Живот! Зрение! Живот!

 Научете ги наизуст! Пишете ги с лявата ръка особено преди заспиване! Лявата ръка има пряка връзка с дясното полукълбо на мозъка, което е сбързано с подсъзнанието!

 Масаж на очите:

Когато масажирате очите не докосвайте и не притискайте очните ябълки.

Масажирайте слепоочията с кръгови движения на двата пръста (показалец и среден пръст) по 9 пъти в двете посоко.

снимка: източник

 Хигиена на очите:

Студената вода е много ефективна за подобряване тонуса на очите и съседните тъкани.

• Вдишайте дълбоко, потопете лице в леген със студена вода и отворете очи; в това положение до следващото издишване.След това повдигнете глава и след 10 секунди отново потопете лице във водата. Повторете 4-5 пъти. Когато повдигнете глава, мигайте, за да се оттече влагата.
• Застанете над мивка, затворете очи, напълнете шепи със студена вода, 2-3 см от лицето и ги плиснете (5-10-20 повторения). После озтрийте с кърпа с леки движения.

 Дихателно упражнение:

Навън или на отворен прозорец вдишайте дълбоко, задръжте въздуха, наклонете се напред и сгънете колене, за да може главата да е на по-ниско ниво от сърцето. В тази позиция останете 5-10 секунди, отваряйки и затваряйки очи.

 Предложих ви само малка част от книгата и то неща, които съм сметнала за интересни и полезни и съм си ги изкарала. Който желае може да си намери книгата и да я прочете. Самата книга не е обемна и бих казала, че в методиката на М.Мухина има сходства с тази на М.Норбеков.

Тайните на доброто зрение - 1

снимка: net_efekt

  
Това е името на книгата на М.Мухина, която прочетох и открих много полезни неща. Авторката споделя своя собствен опит - как сама се е избавила от очилата. Споделям мнението, че ако човек е достатъчно упорит, има желание и си постави цел, ще оздрави не само очите си, но и целия си организъм. Силата на мисълта е огромна!!! Ако хората знаеха каква сила се крие в тях самите...

 Тук ще напиша практически упражнения, които съм си извадила и следвам. Всеки може да отдели време и да ги прави; колкото по-често, толкова по-добре и ефектът ще е по-голям.

пасивно и динамично отпускане (динамичното съм пропуснала да го извадя):

-пасивно - Савасана - Мъртвата поза. Лягате по гръб с леко разтворени ръце и крака, затворени очи и глава, обърната на едната страна. Мислено проследявате отпускането на всички мускули и стави, като започвате от края на пръстите на краката и ръцете и стигате до лицевите мускули. Съсредоточавате се напълно във физическото усещане и напрежението ще изтече от тялото. Със затворени очи си представете синьо безоблачно небе и себе си в образа на птица, рееща се из същото това небе над поляни, гори и реки. Пълното отпускане на тялото и отсъствието на каквито и да било мисли действат на организма успокояващо.

снимка: insider51

 Успокоение на ума - състои се в броене в прав и обратен ред. Също така бавно бройте от едно до десет, а след това в обратен ред. Равномерният ритъм успокоява.

Очите виждат идеално само когато се намират в състояние на покой.

Соларизация:

Слънцето е "вода и храна" за очите. Гледането на слънце укрепва ретината, успокоява очните нерви, засилва обмяната на веществата в тях и ги прочиства от вредните отлагания.

Първи тип соларизация - "Светлина и сянка" - очилата се свалят! Намерете плътна сянка - в някой ъгъл на стаята, до рамката на прозореца или под дърво навън. Поставете единия си крак в затъмненото, а другия - в осветеното от слънце пространство. Очите са затворени и обърнати към слънцето, като едното око се пада в сянката, а другото в осветената част. Вдишайте и обърнете глава от едната страна на другата, така че затворените очи да попадат последователно в неосветената и в осветената от слънцето част. Главата да е повдигната така, че слънчевата светлина да попада право в разстоянието между склопените очи и веждите. Да си мислим: "Слънцето си отива, слънцето идва." Повторения на завъртанията докато затворените очи не престанат да потрепват на слънцето.

Втори тип соларизация - Застанете с лице към слънцето, очите са затворени и обърнати към светлината. Плавно завъртайте глава така, че слънцето да попада на затворените очи и да преминава от външната страна на дясното око, докато стигне до външната страна на лявото око.Завъртанията да се правят така, че да се избегне попадането задълго на каквато и да било светлина върху една и съща част от ретината на окото. Да се повтаря: "Слънцето се движи наляво, след това надясно, отново наляво и т.н., винаги в посока, обратна на моето завъртане." Продължителността на завъртанията е от 3 до 10 минути. При изгрев и залез слънце соларизацията може да се прави и с отворени очи.

Важно! След всяка соларизация да се прави палминг, при това два пъти по-дълго от самата соларизация.

Много е полезно да гледате пламъка на свещ. Завъртания на главата, като си казвате: "Свещта - отдясно, свещта - отляво, очите - ту на тъмно, ту на светло." Зрението се изостря. Всички неприятности и тревоги изгарят заедно с фитила.

Палминг:

Упражнение за нервно отпускане на органите + очите. Потрийте длани една в друга, докато се загреят. На дланите се образува електрически заряд. Седнете удобно и се отпуснете. Потрийте длан в длан, докато усетите загряване, и положете ръце на затворените си очи (пръстите опират в челото) по такъв начин, че вдлъбнатината на дланите да попадне точно над очите, без да се оказва натиск на очните ябълки. Това се получава когато основата на кутретата пресича линията на горната част на носа. За няколко секунди отворете очи, за да се убедите, че светлината не прониква през ръцете, отпуснете китките и лактите. За пълно отпускане трябва идеална чернота под дланите. Представете си, че се намирате в стая без прозорци и врати - в пълна тъмнина, като в рог. По време на палминга се откъснете от лошите мисли; мислете за нещо приятно или си пуснете приятна лека музика.

Упражненията се препоръчват да се правят кратко време, но често! Дори да закриете очи за 10 секунди, ще усетите отпускане.

Правете палминг преди сън за пълно отпускане. Също сутрин след събуждане.

Обръщания с пръст:

Поставете показалеца си вертикално пред носа на разстояние не повече от 7-8 см. Леко обръщайте глава от едната на другата страна, като гледате в същото време покрай пръста си. Може със затворени очи и допир на пръста до носа (20-30 повторения).

Мигайте често за здраве! След всяко упражнение, мигайте!

Препоръчва се да се гледа ТВ в осветена стая, като светлината трябва да идва отзад.

Първоначално правете по-прости упражнения, постепенно увеличавайте броя на повторенията и сложността. Постепенно и редовно!

следва...

Така любимата баница

 Много обичам да правя баница. Особена традиция е новогодишната баница с късмети. Пробвам най-различни рецепти, но добре ги подбирам и имам няколко любими. Днес правих вита баница, по-скоро банички, защото ги разрязах. Стана безумно вкусна и половината вече я няма :)

обичам я по-препечена

            Рецептата: 

      500гр кори за баница (ползвах Фамилия)

      8 яйца

      200гр сирене

      200гр извара

      4-5 с.л.кисело мляко

      около 100гр масло

 Приготвяне:

Маслото се разтопява. Взима се една кора и се маже с масло цялата и върху нея се залепва втора кора. Леко се сгъва и се слага настрана. Това се прави с всички кори. Общо бяха 18 кори, след съединяването станаха 9. Може да ви остане малко масло. Използвах голяма тава 30x40см, която намазах с олио (може и с масло). Ако тавата ви е с незалепващо покритие, не е нужно да я мажете. В купа направих сместта - яйцата се разбиват, добавя се сиренето и изварата; разбърква се добре. Стана доста количество, яйцата нарочно са много заради протеина. Започнах с нанасянето на сместта от първата намазана кора. Внимателно се разгъва и се нанася смес само в средата по дължина. Разпределете си сместта така, че да е равномерно и в 9-те кори (ако са 9). Доста течна е и трябва да се внимава да не изтече от краищата, затова веднага след нанасянето на сместта сгънах кората като съединих единия край с другия и веднага я навих и сложих в тавата. Това се повтаря с всички кори, нареждат се една до друга. Разрязва се на малки банички (колкото големи искате) и се полива останалото масло. Слага се да се пече, аз пека първо само отдолу 10-15мин. и после включвам и отгоре. Но всеки сам познава фурната си. Нямах търпение да поизстине и да я нападна:)

за съжаление нямам фотоапарат и снимам с телефона, за което се извинявам

 Да ви е сладко!

източници:
тук  и тук