Притча за страха

снимка източник

 Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна Врата в подземията на двореца.
Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:
- Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?
Кралят се усмихнал загадъчно:
- Много странно, но досега все така се получава...Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този Избор и всеки избира бесилото.
- Но какво все пак има зад тази Врата? Така или иначе на никого няма да кажа...- настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си.
Помълчал кралят и накрая отвърнал:
- Там е Свободата! Но хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред Нея!

Няма невъзможни неща

"Никога не ни обзема желание, без да имаме силата да го изпълним."

 Ричард Бах 

снимка източник

  

 Случвало ли ви се е нещо, което сте смятали за невъзможно, да се осъществи? Да сте вярвали, да сте искали да вярвате, после да сте се обезверили, да си кажете "няма начин" и накрая хоп - колкото и невероятно да изглежда - то се случва. Аз се уверих в това. Много интересно се получи. Преди няколко дни си препрочитах вдъхновяващата книга на Ричард Бах - "Илюзии". И докато четях точно този момент:

"... — Никога ли, Дон, не изпитваш самота? — попитах аз.
— Чувствувам се самотен само ако го искам.
Имам приятели в други измерения и от време на време те са с мен. И с теб е същото.
— А, не. Имам предвид това измерение, този въображаем свят. Покажи ми за какво говориш, направи едно малко чудо с магнита… Искам да науча това.
— Ти ще ми покажеш — каза той. — За да привлечеш нещо в живота си, трябва да си представиш, че то е вече в него.
— Какво нещо? Онази хубава жена ли?
— Каквото и да е. Не жената. Първо нещо малко.
— Сега да се упражнявам ли?
— Да.
— Добре… Синьо перце.
Той ме изгледа стъписано.
— Синьо перце ли, Ричард? — Нали каза нещо, но да не е жената, нещо малко?
Приятелят ми вдигна рамене.
— Карай. Нека да е синьо перце. Представи си го. Виж го цялото, виж очертанията му, крайчетата, връхчето, там, където власинките са проскубани, пуха в основата. Само за миг. После го пусни да лети.
За миг затворих очи и си представих перцето — беше дълго около педя, по краищата бе сребристосиньо и блещукаше. Ярко перо, което се носеше в мрака.
— Ако искаш, го освети със златиста светлина. Това лекува, помага да го направи истинско, но действува и при магнетичното привличане.
Осветих перо то със златно сияние.
— Готово.
— Браво! Сега вече отвори очи.
Отворих ги.
— Къде е перцето ми?
— Ако си си го представил ясно, то сега се носи към теб със скоростта на тежкотоварен камион.
— Перцето ми! Като тежкотоварен камион?
— Образно казано, Ричард.
Целия следобед чаках перцето да се появи, а него все го нямаше и нямаше. Видях го чак вечерта, докато хапвахме сандвичи с топла пуйка.
Рисунка и малък надпис върху мукавената опаковка на прясното мляко: „Пакетирано по поръчка на млекокомбината «Скот» от фермите «Синьото перо» в Брайън, щата Охайо“.
— Дон, перото ми!
Той погледна и сви рамене.
— Пък аз си мислех, че искаш истинско перо.
— Който започва, е доволен на всякакво перо, нали?
— Как си представи перото — само него или че го държиш в ръка?
— Само него.
— Това обяснява всичко. Ако искаш да си с онова, което привличаш като магнит, трябва да включиш и себе си в картината. Извинявай, пропуснах да ти кажа.
Обзе ме странно необяснимо чувство. Получаваше се! Съзнателно бях привлякъл първото нещо в живота си.
— Днес перцето — възкликнах аз, — утре целия свят!
— Внимавай, Ричард — натърти приятелят ми, — че може и да съжаляваш..." 

 ме обзе желание и аз да пробвам да привлека перце. :) Реших да си го визуализирам още на момента, макар и знаейки колко ми е трудно с визуализацията. Оставех ли за после, вдъхновението ми щеше да отиде на кино. И така - затворих си очите, представих си го реално, как го държа, усетих го на допир, беше бяло - сиво, проскубано, най-обикновено. Отворих очи, почудих се дали се е получило, помислих си къде ли ще си видя перцето...После си казах, че не може така да стане. Имаше моменти на абсолютна вяра, защото знам, че привличаме това, което мислим...Но се появиха и съмнения, разколебаване дали е възможно. Реших да не мисля за перцето и продължих да чета. На другия ден се сетих за него, мислех си "сега като мисля за него мога да го видя" (умишлено), но не се получи. За няколко дена бях забравила за перцето като това стана от самосебе си. След няколко дена отидох на плаж. Доста време си избирах място, защото имаше много хора. Тъкмо си сложих хавлията и какво да видя - точно до мен се появи перце - моето перце :) Представляваше точно такова, каквото си го представях - черно-бяло, проскубано, забито в пясъка. Просто не можех да повярвам. Гледах го и си мислех как се наредиха нещата - да дойда до плажа, да избера точно това място и "случайно" да го видя. Когато напълно съм забравила за него и най-малко съм очаквала! Но случайни неща няма! Бях много щастлива. И затова сега казвам:  Няма невъзможни неща!

"Всички хора,
  всички случки в живота ти
  присъствуват в него, защото си
  ги привлякъл ти.
  Твоя работа е
  да решиш
  какво ще правиш с тях."

    

Споделено: Аз мога! Направете го и Вие!

 Този текст ми бе споделен от poccu не с идеята да го публикуваме.  Но ми хареса, че завършва оптимистично. Нима всички ние не се борим...със себе си? През целия живот? Животът е непрекъсната борба, изпълнен с трудности. Може би много хора биха открили себе си, биха искали да кажат същото... Бъдете силни! Вие можете!
 Как бих го характеризирала? Миг от споделени емоции, изповед.., просто споделен момент:)

Приятно четене! 

снимка източник

 

Не искам нищо за себе си, искам само хората около мен да са щастливи! Знам, че мога да го направя и затова ще продължа.....Назад няма да се върна..., няма за какво. Главата няма да сведа, ще те преодолея. Не си по-могъщ от мен, повярвай...., мога много! Няма да се доказвам, но няма и да се отказвам. Живот - най-великата борба..., в безмилостната битка ще те призова..... Искам да те видя аз сега..., когато съм изправена пред теб...., за кой ли път и няма да е за последен...., но съм готова.., взе да ми харесва, да ме изпитваш колко мога... Мога много! Благодаря ти за тъгата, самотата и сълзата...Те бяха моята подкрепа назад във времената.. Но днес разбрах, че тези моите другари помагали са ми да се преоткрия. Усмихвам се, обичам се и се гордея с това , че истински живея. Продължавам да се боря..С какво ли....? Със себе си..., защото знам, че мога много!

                                                                                                poccu

 

Споделено: Мислите стават реалност

снимка източник

Случвало ли ви се е да предизвикате нещо с мисълта си? Толкова силно го мислите....., че то става реалност. Ето и моя пример :

Трябваше да ходя на профилактичен преглед при доктора си, за да пуснем редовните изследвания. В деня на получаването на резултата, вървейки натам..., аз само мислех за лош резултат... Представих си как поглеждам листа с изследването и виждах този резултат. И ето, че листът беше вече в ръцете ми. Треперейки не смеех да погледна.. Поглеждайки видях резултата, който вече бях предопределила. Този - лошият резултат. За щастие след приложеното лечение всичко се нормализира и беше наред.

Но вече си имах едно на ум. Аз можех да предизвиквам нещата – добри или лоши със своята мисъл. Това е разковничето! Така много хора са постигнали това, което имат. Мислите могат да те разболеят, но може и да те изцелят. Трябва да мислим позитивно. В този и без това сив и труден живот нека направим поне това за себе си. А защо не и за хората около нас. Кому е нужна злоба и завист. Нека бъдем по-добри. Така ще се чувстваме пълноценни, свободни и щастливи. 

                                                                                                        poccu

 

снимка източник

Не винаги пред "че" има запетая или правилата за писане - II част

6.Добавяне на "е" към глаголи:

Пр.  ходиме, работиме, говориме, пиеме ..

вместо: ходим, работим, говорим, пием ..

Това е диалектна особеност на западните говори и затова много често чуваме политиците да говорят така. Но това не означава, че е вярно.

Правилото е: глаголи, които в първо лице, единствено число не завършват на м, образуват множествено число без е в края.

 Пр.                грешно                            правилно

                 мислиме                             мислим

                         пееме                                  пеем

                        правиме                             правим

                        вървиме                             вървим

Но когато глаголът в първо лице, едиствено число завършва на м, се образува множествено число с е в края:

 Пр.     стрелям - стреляме; съжалявам - съжаляваме; обичам - обичаме;

                                                                                                                                                                   

7.Двойните предлози "с/със" и "в/във:  

 Предлогът "с/със" се удвоява когато е пред дума, която започва със съгласните с  или    з.

 Пр. със самолет; със сигурност; със запалка; със забрана; със закон; със сила;

 Др. пр. със 70 км в час; със 100 оборота;

 Предлогът "в/във" се удвоява когато е пред дума, която започва със съгласните в   или  ф.  

 Пр. във виното; във филма; във Велико Търново; във Велинград; във връзка; 

         във фурната; във вярата;

 Др. пр. във II клас; във II век;

 Други случаи когато предлозите се удвояват:

 - логическото ударение пада върху тях ( пр. със или без карта - продължавам);

 - допуска се в мерената реч за спазване на ритъма на стиха;

                                                                                                                                                                   

8.Частиците "по" и "най":

 Частиците по и най се пишат с тире (полуслято) когато са пред прилагателни имена (пр. красив, по-красив, най-красив; модерен, по-модерен, най-модерен; щастлив, по-щастлив, най-щастлив; мокър, по-мокър, най-мокър;)   и пред наречия (пр. по-напред, по-назад, най-напред, най-назад; по-нагоре, по-надолу, най-нагоре, най-надолу).

 Частиците по и най се пишат отделно когато са пред съществителни имена (пр. най човек, по човек); пред глаголи (пр. по обичам, най обичам; по харесвам, най харесвам); в някои особени изрази - пр. пó към него, пó на завет - тук частицата по се пише с ударение, за да не се бърка с предлога по.

                                                                                                                                                                   

9.Често срещани грешки:

                  грешно                                   правилно

               съжелявам                              съжалявам

                току що                                   току-що

               корегирам                               коригирам

                 анцунг                                      анцуг

                инжинер                                   инженер 

               гащиризон                             гащеризон

                порастна                                 порасна

                порасвам                                 пораствам

                възтание                                 въстание

                 свадба                                     сватба

               подържам                              поддържам

               дооточнявам                        доуточнявам

               оважавам                                  уважавам

               осмихвам се                           усмихвам се

               оспокоявам                           успокоявам

               очудвам се                            учудвам се

                 убида                                      обида

               удобрявам                              одобрявам

             интелегентен                         интелигентен

                  испит                                       изпит

                 визше                                       висше

                  упора                                       опора

                 загатка                                    загадка 

               зарастна                                    зарасна

               зарасвам                                   зараствам

                весник                                       вестник

               гримирвам                               гримирам

                 айрян                                         айран 

                отверка                                   отвертка

                  рае                                              райе

               кървъв                                       кървав

         кръвообръщение                    кръвообращение

               одеало                                      одеяло

                маняк                                       маниак

            абитурент                                абитуриент

            подтискам                                  потискам

          надежност                                надеждност

                кафеви                                       кафяви 
           безопастност                            безопасност

                                                                                                                                    

10.Не винаги пред "че" има запетая:

 Когато че е част от сложни съюзи като: само че, при все че, така че, ВЪПРЕКИ ЧЕ, макар че, освен че, сякаш че, при условие че, при мисълта че и др., запетая се пише само пред целия съюз!

 Пр. Аз сега не мисля така, само че вече никой не наднича през прозореца.

          Чувствам, че планината не ми е чужда, въпреки че за пръв път съм тук.

         При положение че са налице всички изброени предпоставки, ние можем да                  твърдим,     че дадената личност е силна.

         Познавам планината, така че няма опасност да се изгубя.

 Като видя "въпреки, че" и косата ми настръхва. Моля ви, това е абсолютно грешно!

                                                                                                                                                                   

 Съвсем накратко се спрях на основни правила и допускани грешки, които ми правят впечатление. Няма как да съм изчерпателна, знаете какви тухли са граматиките :) Идеята ми е да е просто и кратко, за да не бъде отегчаващо четенето на безброй правила. Искам да е лесно, приятно и достъпно. Ще се радвам ако съм помогнала :)