Днес сме пак на вълна поезия. Представям ви още едно стихотворение, написано от poccu. Темата е за приятелството. Написано е през 1998г., както се досещате стихотворението е посветено на неразделната дружба между две приятелки. Ще се радвам ако ви хареса, така както на мен. Приятно четене!
За моята приятелка Две съдби събрани от живота, вплели в мрежите си толкова сърца. Две сърца почувствали какво е болка, свързани завинаги в една душа. Ний лутаме се в лабиринт безкраен, обичаме и мразим без да спрем. Какво е щастието ние знаем, мъката и радостта си да сплетем !
Докато гледах този филм плаках. Защото всичко е истина. Това, което се случва в България...Много се развълнувах. Какъв човек, какъв българин, какъв родолюбец. Плаках, защото вече няма такива хора в България, защото никой не го е грижа за общото благо. Хората са като заспали, хипнотизирани, като че ли не могат (или не искат) да видят същността на нещата; процесите, които се случват в милата ни родина. Наистина съм впечатлена от борбата, желанието и усилията на Николай Хайтов и ми е много мъчно...
Приятели, търсете истината, опитвайте се да вниквате зад очевидното; както се казва да можем да четем между редовете. Писна ми постоянно в т.н. медийно пространство и в обществото като цяло да задават едни и същи въпроси от рода на: защо децата не учат; защо учениците са агресивни; защо спортът е толкова зле; защо България не се оправя...и въобще въпроси от всякакво естество, свързани с нашия живот в милата родина. Отговорите, които се дават от компетентни и некомпетентни, са само и единствено повърхностни. Те не достигат до същината на проблема. Телевизиите (и медиите) са абсолютни манипулатори. Те не искат вие да знаете истината, не искат да мислите. Темата е много дълга и пъзелът безкраен, но като за начало ви предлагам да прочетете плана ран-ът за унищожение на България. Много е важно да мислите критически, да не приемате всичко за чиста монета. Първата стъпка е събуденото съзнание. От доста години чета постоянно, търся истината, нареждам пъзела на живота така да се изразя и все повече се уверявам, че реалността не е това, което изглежда и най-съществените са невидимите неща. Има една приказка - който търси намира; аз търся постоянно, но чувствам, че трябва да ги споделя тези неща. Може такава да ми е мисията.
Но да се върна на темата за милата родина. Аз също обичам България, страдам за всичко, все едно ми се къса сърцето. И ще ви кажа, че ако сме обединени можем да постигнем велики неща!
Отдавна не бях правила нещо ръчно изработено, но се случи повод (рожден ден) и с една колежка ни дойде прекрасната идея да направим ръчно изработена картичка. Вместо да купуваме готова, макар че има много красиви, ние решихме да вложим и частица от себе си. Нищо не сме купували, ползвахме само подръчни материали. Каквото намерихме в къщи, това ни послужи. Но и идеята беше такава. Като за първи път мисля, че се получи много добре. С общи усилия и труд направихме нещо, на което искрено се радвах. А самият процес на правене беше изключително приятен; процес на създаване и творене. И най-вече направено с любов и желание.
Оттук започна всичко:
една обикновена червена гланцирана кутия
Ето и материалите:
хартия, цветни листчета, лепило, ножица... нищо особено
Имахме много идеи, но не можахме да ги осъществим всичките. Предпочитахме да не е много кичозно. Цветните листчета свършиха страхотна работа:)
един от детайлите
Посланието:
колежката е роден талант и даже не се зачуди за посланието, просто мисълта и текна..
така изглежда отпред
в завършен вид отвътре
в завършен вид отвън
Най - хубавото от всичко беше, че рожденичката не очакваше такава изненада. Беше много щастлива и развълнувана...И нашата цел беше успяла. Щастлива съм! :)
Здравейте! Днес искам да споделя с вас нещо, което смятам, че си заслужава да бъде представено на колкото се може по-широка публика. Стихотворение, написано от моя приятелка - макар и преди около 15 години, когато тя е била тинейджърка, но времето няма значение! Истинските и искрените творения трябва да се ценят винаги! Няколко думи за авторката poccu - чувствителна, искрена и скромна натура, творческа личност, пълна с идеи; изразяваща своите емоции чрез поезия; душата и е толкова добра, че може би и тя не съзнава това. Много силен човек, подложен на толкова много изпитания и драми в живота и въпреки това успява да съхрани Любовта в душата си. А това е една от целите в живота ни - независимо през какви ситуации и трудности преминаваме да запазим Любовта вътре в нас. Тя е движещата сила на Вселената!
Благодарна съм, че имах възможността да се докосна до нещо истинско, дошло от сърцето! Благодарна съм на poccu, че се съгласи да публикувам частица от нейния вътрешен свят.
Д-р Брус Голдбърг - "Спокойният преход - изкуството на умирането в пълно съзнание и освобождаване на душата"
Книгата предлага две уникални концепции и техники. Едната е "пречистване", а другата е Извънтелесно преживяване в пълно съзнание. Ще научите какво трябва да мислите, да чувствате, да казвате и как да се държите в момента на смъртта. Ще прочетете за истински случаи с пациенти, които успешно са използвали тези техники, и ще имате възможността да практокувате техниката за умиране в пълно съзнание посредством упражнения за самохипноза и медитация.
Много приятен стил. Искам да се спра на Универсалния кодекс на любовта, приложен към глава 17 - "Ролята ви в помощ на умиращия":
Давайте, не искайте. Живейте прост, но качествен живот.
Насочете се към Бога, не към света. Работете в помощ на другите без основната ви цел да е очакването на някаква материална отплата. Намалете привързаността си към материални предмети. Бъдете готови да ги загубите с течение на времето, ако е необходимо. Никой не може да отнеме душата ви.
Информирайте се за: естеството и механизмите на съзнанието; истинската същност на смъртта и на човечеството; законите на кармата; разликата между умирането в пълно съзнание и безсъзнателно умиране; илюзиите на физическия свят.
Практикувайте духовност непрекъснато, при всякакви обстоятелства, с всяка своя мисъл, чувство, дума и постъпка. Ето един прекрасен начин за практикуване на духовност:
Универсален кодекс на любовта
Практикувайте кроткост.
Практикувайте любезност.
Практикувайте приятелсво.
Практикувайте състрадание.
Практикувайте спокойствие и мир.
Практикувайте грижи за всички.
Практикувайте да давате.
Практикувайте да прощавате.
Практикувайте вселенската любов.
Практикувайте почит и уважение.
Практикувайте алтруизъм (неегоизъм).
Практикувайте смирение.
Практикувайте да хвалите, да виждате хубавото във всяко нещо.
Практикувайте неосъждане.
Практикувайте бедност на духа, празнота на сърцето.
Практикувайте пречистване.
Практикувайте да обичате врага си като го благославяте, като се молите за него и му правите добро.
Джордж Карлин (1937г. - 2008г.) е известен американски комик, писател, актьор, печелил награда "Грами". Когато неговата съпруга умира, той написва невероятната статия "Парадоксът на нашето време". Споделям я с вас, защото е страшно показателна и начинът на изказ е общодостъпен. Авторът споделя съвсем искрено нещата такива каквито са. За съжаление! Нека всички се замислим кое наистина е важно и кое е от значение и дали правилно разбираме нещата. Дали вървим в посока към нашето духовно развитие или се получава някакво изкривяване?
Приятно четене!
Парадоксът на нашето време
Парадоксът на нашето време е, че имаме по-високи сгради, но по-ниска
търпимост, по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече,
но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме
по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко
време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но
по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно,
смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно,
лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде
малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде
много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Научихме се как
да преживяваме, но не и как да живеем. Добавихме години към човешкия
живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се
върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия
съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим
по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но
замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем
повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които
складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,
но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и
лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и
повърхностните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече
разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките
пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една
нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко -
възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на
витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това
писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто
да натиснете „изтриване". Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.
Не забравяйте кажете блага дума на този, който ви гледа с възхищение,
защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Не забравяйте горещо да прегърнете човека до себе си, защото това е
единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не
струва нито стотинка. Не забравяйте да казвате „обичам те” на
любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат
да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Не забравяйте да държите ръцете си и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се измерва с това колко пъти сме си поели дъх, а с моментите, които са ни карали да затаим дъх!
Реших да импровизирам набързо нещо и се получи много добре. Определено ще я правя пак тази рецепта.
Продукти:
4 бр. по-големи тиквички
около 300 гр. сирене (слагах на око)
магданоз
копър
олио
малко брашно
Приготвяне:
Тиквичките се измиват и обелват. Настъргват се в средно голяма тава. Поръсва се малко брашно и се разбъркват. Малко олио и се разбърква. Добавя се натрошено сиренето, ситнонарязаният магданоз и копър и се разбърква. Подправките придават много приятен вкус на яденето и аз както обичам копър..
готово за печене
Пече се на около 200 градуса до готовност. По време на печенето разбърках няколко пъти.
Има вариант да добавите заливка - 2 яйца се разбъркват с кисело мляко и се изливат отгоре. Заливката се слага когато яденето е готово, слагате в печката да се изпече заливката и сте готови. Следващият път ще пробвам по този начин.
Оскар Уайлд е любим мой автор, много екстравагантна и скандална личност. Животът му е доста бурен и интересен. Творбите му са провокативни и интересни. Особено приказките. Не знам дали са за деца или за възрастни, но аз намирам нещо уникално в тях. Не приличат на други приказки и те подтикват към дълбок размисъл. Предлагам ви любимата ми.
Приятно четене!
Славеят и розата
— Тя каза, че ще танцува с мен, ако й донеса червени рози —
възкликна младият студент, — но в цялата ми градина няма нито една
червена роза!
Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.
—
Нито една червена роза в цялата ми градина! — възкликна студентът и
хубавите му очи се напълниха със сълзи. — Ах, от какви дребни неща
зависи щастието! Аз съм прочел всичко, написано от мъдрите мъже, и зная
всичките тайни на философията и въпреки това, поради липсата на една
червена роза, животът ми е разбит!
— Ето най-после един истински
влюбен — каза славеят. — Нощ след нощ съм пял за него, макар и да не го
познавах, нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го
виждам. Косата му е тъмна като зюмбюлов цвят, а устните — червени като
розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова
кост и скръбта е сложила своя печат на челото му.
— Принцът дава
бал утре вечер — мълвеше младият студент — и моята любима ще бъде между
поканените. Ако й занеса червена роза, тя ще танцува с мен до зори. Ако
й занеса червена роза, ще я държа в прегръдките си, а тя ще склони
глава на рамото ми и моята ръка ще стиска нейната. Но в градината ми
няма червена роза и затова ще седя самотен и тя ще ме отмине. Тя не ще
ми обърне внимание и това ще съкруши моето сърце.
— Това е
безспорно истински влюбен — каза славеят. — Това, за което аз пея, той
изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е
чудно нещо. Тя е по-скъпоценна от изумрудите и струва повече от
хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излагат
за продан на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито да се
отмери във везни, срещу злато.
— Музикантите ще седят на
галерията — продължаваше младият студент — и ще свирят на струнните си
инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и на цигулка.
Тя ще танцува тъй леко, че краката й не ще докосват пода, и
царедворците, облечени с пъстри дрехи, ще се тълпят около нея. Но с мен
тя не ще танцува, защото не мога да й дам червена роза. — Той се хвърли
на тревата, зарови лицето си в ръце и зарида.
— Защо плаче? — попита зелено гущерче, вирнало опашка във въздуха, и изтича край студента.
— Защо ли наистина? — рече една пеперуда, която пърполеше подир слънчев лъч.
— Защо ли наистина? — прошепна с мек, тих глас една маргаритка на своята съседка.
— Той плаче за червена роза — обади се славеят.
— За червена роза ли? — извикаха те. — Колко смешно! — А гущерчето, което имаше доста цинични възгледи, направо се изсмя.
Но славеят разбираше странната мъка на студента — той се смълча на дъба и се замисли за тайната на любовта.
Изведнъж
той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха. Той мина
като сянка през горичката и като пика се понесе над градината.
Насред моравата имаше прекрасен розов храст, славеят го видя, спусна се към него и кацна на малка вейка.
— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
—
Моите рози са бели — отговори той, — бели като морската пяна и по-бели
от снега на планината. Но иди при моя брат, който расте отвъд стария
слънчев часовник, може би той ще ти даде каквото искаш.
Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше отвъд стария слънчев часовник.
— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
—
Моите рози са жълти — отговори той, — жълти като косата на русалка,
която седи на кехлибарен трон, и по-жълти от нарциса, който цъфти на
ливадата, преди да дойде косачът със своята коса. Но иди при моя брат,
който расте под прозореца на студента, и може би той ще ти даде каквото
искаш.
Тогава славеят отлетя при розовия храст, който растеше под прозореца на студента.
— Дай ми една червена роза — извика той, — и аз ще ти изпея най-сладката си песен!
Ала храстът поклати глава.
—
Моите рози са червени — отговори той, — червени като краката на
гълъбите и по-червени от огромните ветрила на коралите, които се люшкат
и люшкат в бездната на океана. Но зимата е смразила жилите ми и мразът
е нахапал пъпките ми, и бурята е изпочупила клоните ми, тъй че няма да
имам никакви рози тази година.
— Една червена роза е всичко,
което искам! — извика славеят. — Само една червена роза! Няма ли начин,
по който бих могъл да я получа?
— Има начин — отговори храстът, — но той е толкова ужасен, че не смея да ти го кажа.
— Кажи ми го — рече славеят, — мене не ме е страх.
—
Ако искаш червена роза — каза храстът, — можеш да я създадеш от музика
на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце.
Трябва да ми пееш с гърди, опрени на мой шип. Трябва да ми пееш цяла
нощ, а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да
потече в моите жили и да стане моя!
— Смъртта е голяма цена за
една червена роза — извика славеят, — животът е много скъп за всички.
Приятно е да седиш в зелената гора, да гледаш слънцето в неговата
колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер. Сладък е
дъхът на глогината и сладки са сините камбанки, които се таят в
долината, и изтравничето, което цъфти по хълмовете. Но все пак любовта
е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка,
сравнено със сърцето на човека?
И той разпери кафявите си крила
за полет и се зарея във въздуха. Той се понесе като сянка през
градината и като сянка преплува над горичката. Младият студент още
лежеше на тревата, където го беше оставил, и сълзите все още не бяха
изсъхнали в прекрасните му очи.
— Бъди щастлив! — провикна се
славеят. — Бъди щастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я
създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на
собственото си сърце. Единственото, което искам от тебе в замяна, е да
бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при
все че философията е мъдра, и по-могъща от властта, при все че властта
е могъща. Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата
й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е като дъх на тамян.
Студентът
вдигна очи от тревата и се ослуша, но не можа да разбере какво му
казваше славеят, защото знаеше само това, което е писано в книгите.
Но дъбът разбра и се натъжи, защото много обичаше славея, който си беше свил гнездо в клоните му.
— Изпей ми една последна песен — пошушна той. — Много ще ми е самотно, когато ме напуснеш.
Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода, бълболеща от сребърно гърне.
Когато той свърши песента си, студентът стана и извади бележник и оловен молив от джоба.
—
Има форма — каза си той, докато се връщаше през горичката, — това не
може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се, че няма. Всъщност той
е като повечето хора на изкуството: целият е изтъкан от стил, но без
всякаква искреност. Не би се пожертвувал за някой друг. Той мисли само
за музика, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва
да се признае, че има красиви нотки в гласа му. Колко жалко, че те не
означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! — И той
влезе в своята стая, легна на тесния си одър, замисли се за любовта и
след малко заспа.
А когато луната изгря на небето, славеят отлетя
при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди,
опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се
заслуша. Цяла нощ той пя и шипът се забиваше все по-дълбоко и
по-дълбоко в гърдите му и кръвта на неговия живот изтичаше от него.
Първо той пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И
върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна
роза, листче след листче, както една песен следваше друга. Бледа беше
тя отначало, както мъглата, която виси над реката, бледа като стъпките
на утрото и сребриста като крилата на зората. Като отражение на роза в
сребърно огледало, като отражение на роза във водна повърхност — такава
беше розата, която разцъфтяваше върху най-горното клонче на храста.
Но храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — или денят ще дойде, преди розата да е готова.
Тогава
славеят се притисна по-силно към шипа и все по-звучна и по-звучна взе
да става неговата песен, защото той пееше за раждането на мъката от
душите на мъж ,и девойка.
И нежна сянка от руменина се разля в
листенцата на розата, като руменината по лицето на жениха, когато
целува устните на невестата. Ала шипът все още не беше стигнал неговото
сърце, затова й сърцето на розата оставаше бяло, защото само кръвта на
славей може да обагри сърцето на една роза.
И храстът извика на славея да се притисне по-силно към шипа.
— Притисни се по-силно, малко славейче — извика храстът, — защото денят ще дойде, преди розата да е готова.
Тогава
славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и
жесток пристъп от болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и
по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен,
защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта,
за любовта, която не умира и в гроба.
И великолепната роза стана
червена като изгрева на източното небе. Червен бе венецът от листенца и
червено като рубин беше сърцето.
Но гласът на славея започна да
глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи.
Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.
Тогава
от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу,
забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера
цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото
го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от
техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха
неговия отглас чак до морето.
— Виж, виж! — извика храстът. — Розата е вече готова!
Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.
А по пладне студентът отвори прозореца и погледна навън.
—
Я, какъв чуден късмет! — възкликна той. — Ето червена роза! Никога в
живота си не съм виждал друга като нея! Тя е тъй хубава, че положително
трябва да има дълго латинско име. — И той се наведе й я откъсна. След
това си сложи шашката и изтича към дома на професора с розата в ръка.
Дъщерята на професора седеше на входа и навиваше синя коприна на чекрък, а нейното кученце лежеше в краката й.
—
Ти ми каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса червена роза — извика
студентът. — Ето най-червената роза на света. Ти ще я носиш довечера до
сърцето си и когато танцуваме заедно, тя ще ти разказва колко те обичам.
Но момичето се навъси.
—
Страхувам се, че няма да отива на роклята ми — отвърна то, — пък и
племенникът на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъни,
а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята.
—
Честна дума, ти си много неблагодарна! — каза ядно студентът и захвърли
розата на улицата, където тя падна в канавката и една каруца я смачка с
колелото си.
— Неблагодарна ли? — отвърна момичето. — Знаеш ли
какво ще ти кажа? Ти пък си много груб, и в края на краищата кой си ти?
Само някакъв си студент! Ами че аз не вярвам да имаш дори и сребърни
закопчалки на обувките си, както племенникът на шамбелана! — И то стана
от стола и влезе вътре.
— Колко глупаво нещо е любовта! — рече
студентът, когато си тръгна. — Тя не е и наполовина така полезна, както
логиката, защото нищо не доказва, винаги разправя неща, които няма да
станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност тя е
съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практичен значи
всичко, аз ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.
И той се върна в стаята си, издърпа голяма прашна книга и седна да чете.
Край
И за край една интересна интерпретация на приказката, дело на група ПИФи техният клип към песента "Отлъчен":
Когато бях малка любим момент ми беше когато баба правеше кекс. Нямах търпение да изсипе сместа от купата и да я грабна да я оближа. Толкова вкусно ми беше това тесто. Тя постоянно ми се караше, а аз исках нарочно да ми оставя част от сместа. Милата ми баба, Бог да я прости.
Радвам се, че съм записала рецептата да мога и сега да правя тази вкусотия.
Продукти:
6 яйца
1 1/2 ч.ч. захар
3/4 ч.ч. олио
2 ч.ч. брашно + 1 бакпулвер и 2 ванилии
1-2 ч.л.какао
Приготвяне:
Първо се разбиват яйцата (от личен опит с миксер е по-добре), прибавя се захарта, после олиото и брашното (1 ч.ч. брашно + 1 бакпулвер и 1 ч.ч. брашно + 2 ванилии). Разбърква се добре да стане хомогенна смес. Изкарва се малко смес в купичка и се добавя какаото. Разбърква се добре.
открийте разликата:
с домашни яйца
с купешки яйца
Формата за кекс се намазва с олио и се поръсва брашно. Изсипва се бялата смес и отгоре какаовата. С лъжица или вилица леко се размесват двете смеси.
Другият вариант е какаовата смес да се сложи посредата - изсипвате половината бяла смес, после какаовата и накрая останалата бяла. Пече се около 35-40 минути. Аз пека първо само отдолу 10-15 минути, после включвам и отгоре до готовност на около 180 градуса. Но всеки сам познава фурната си.
Много вкусни изпробвани варианти:
С прясно мляко: Вместо 6 да се сложат 5 яйца и 1/2 ч.ч. прясно мляко. Много вкусно. Последователността на добавяне на продуктите е същата - яйцата, захарта, пр. мляко, олиото, брашното.
С орехи: орехите се счукват и се слагат посредата на сместа.
Много фина смес: отделят се белтъците от жълтъците. Белтъците се разбиват с миксер до получаване на снежнобяла смес. Добавят се захарта и жълтъците. Всичко останало е същото. Трябва да се внимава с бъркането след добавянето на захарта, за да не спадне сместа. Най-добре е да не е с миксер.
С вода: 6 яйца + 1 1/2 ч.ч. захар + 6 с.л. вода + 6 с.л. олио + 1 1/2 ч.ч. брашно; с орехи или без орехи.
готов и топъл
Може да го поръсите с пудра захар или да приготвите глазура (пр. натурален шоколад + прясно мляко).
Почитателка на хляба съм. Отдавна спрях да си купувам хляб от магазина. Няма по-хубаво нещо от домашно приготвения хляб. След като опиташ домашния хляб, разбираш колко голяма е разликата с купешкия. Да не говорим, че издържа страшно много време, не мухлясва. Важно е да се съхранява правилно - увит в кърпа (от естествени материали) и после в найлонова торба.
Откакто ползвам хлебопекарна, става доста лесно и бързо. Рецептата, която ще дам, е за хлебопекарна; адаптирала съм я от рецепта за ръчен хляб ( ще дам източник). Но преди да имам машина правих нея и много ми харесва, затова реших да продължа да я правя. Тя взе, че се получи чудесна.
Продукти:
1/4 кубче мая, която трябва да шупне заедно с 1ч. л. захар (кафява) в 1/4ч.ч. хладка вода
250гр вода
1с.л. оцет
3с.л. олио
1/2с.л. сол
около 630-650гр пълнозърнесто брашно
Приготвяне:
Маята се оставя да шупне за около 10 минути. Най-отдолу се слага водата, солта, олиото и оцета. После брашното и най-отгоре разтворената мая. Аз разбърквам сместа с дървена лъжица, но по принцип не е нужно. Ползвам програмата за пълнозърнест хляб - 3ч.и 40мин. Когато е готов се изкарва, пръска се с вода и се увива с кърпа.
Самовнушението е много важно! Може би ще напиша отделна статия за него. Затова наред с упражнения, в книгата е отделена част за текстове за самовнушение.
Текстове за самовнушение:
Само редовните занимания ще ми помогнат да имам добро зрение и здраве.
Аз помагам на очите си да виждат по-добре, осигурявам им почивка и ги тренирам.
Аз с всички сили се стремя да възстановя зрението и здравето си.
Аз разрушавам погрешния модел да нося очила (да пия или да пуша) в своето съзнание.
Алкохолът и цигарите вещаят влошаване на здравето и зрението, преждевременно състаряване и слепота.
Въздържанието от употреба на алкохол и цигари, балансираното разделно хранене, отпускането и упражненията означават за мен здраве, младост, оттлично зрение и дълъг живот. Слънцето и естествената светлина са приятели на моите очи.
С всеки изминат ден аз усещам как здравето и зрението ми се подобряват.
Моите очи стават искрящи, бистри и зорки. Аз преставам да нося очила, които увреждат допълнително моите очи.
Моето зрение укрепва, възстановява се.
Очаква ме прекрасен живот и отлично здраве. Живот! Зрение! Живот!
Научете ги наизуст! Пишете ги с лявата ръка особено преди заспиване! Лявата ръка има пряка връзка с дясното полукълбо на мозъка, което е сбързано с подсъзнанието!
Масаж на очите:
Когато масажирате очите не докосвайте и не притискайте очните ябълки.
Масажирайте слепоочията с кръгови движения на двата пръста (показалец и среден пръст) по 9 пъти в двете посоко.
Студената вода е много ефективна за подобряване тонуса на очите и съседните тъкани.
Вдишайте дълбоко, потопете лице в леген със студена вода и отворете очи; в това положение до следващото издишване.След това повдигнете глава и след 10 секунди отново потопете лице във водата. Повторете 4-5 пъти. Когато повдигнете глава, мигайте, за да се оттече влагата.
Застанете над мивка, затворете очи, напълнете шепи със студена вода, 2-3 см от лицето и ги плиснете (5-10-20 повторения). После озтрийте с кърпа с леки движения.
Дихателно упражнение:
Навън или на отворен прозорец вдишайте дълбоко, задръжте въздуха, наклонете се напред и сгънете колене, за да може главата да е на по-ниско ниво от сърцето. В тази позиция останете 5-10 секунди, отваряйки и затваряйки очи.
Предложих ви само малка част от книгата и то неща, които съм сметнала за интересни и полезни и съм си ги изкарала. Който желае може да си намери книгата и да я прочете. Самата книга не е обемна и бих казала, че в методиката на М.Мухина има сходства с тази на М.Норбеков.
Това е името на книгата на М.Мухина, която прочетох и открих много полезни неща. Авторката споделя своя собствен опит - как сама се е избавила от очилата. Споделям мнението, че ако човек е достатъчно упорит, има желание и си постави цел, ще оздрави не само очите си, но и целия си организъм. Силата на мисълта е огромна!!! Ако хората знаеха каква сила се крие в тях самите...
Тук ще напиша практически упражнения, които съм си извадила и следвам. Всеки може да отдели време и да ги прави; колкото по-често, толкова по-добре и ефектът ще е по-голям.
пасивно и динамично отпускане (динамичното съм пропуснала да го извадя):
-пасивно - Савасана - Мъртвата поза. Лягате по гръб с леко разтворени ръце и крака, затворени очи и глава, обърната на едната страна. Мислено проследявате отпускането на всички мускули и стави, като започвате от края на пръстите на краката и ръцете и стигате до лицевите мускули. Съсредоточавате се напълно във физическото усещане и напрежението ще изтече от тялото. Със затворени очи си представете синьо безоблачно небе и себе си в образа на птица, рееща се из същото това небе над поляни, гори и реки. Пълното отпускане на тялото и отсъствието на каквито и да било мисли действат на организма успокояващо.
Успокоение на ума - състои се в броене в прав и обратен ред. Също така бавно бройте от едно до десет, а след това в обратен ред. Равномерният ритъм успокоява.
Очите виждат идеално само когато се намират в състояние на покой.
Соларизация:
Слънцето е "вода и храна" за очите. Гледането на слънце укрепва ретината, успокоява очните нерви, засилва обмяната на веществата в тях и ги прочиства от вредните отлагания.
Първи тип соларизация - "Светлина и сянка" - очилата се свалят! Намерете плътна сянка - в някой ъгъл на стаята, до рамката на прозореца или под дърво навън. Поставете единия си крак в затъмненото, а другия - в осветеното от слънце пространство. Очите са затворени и обърнати към слънцето, като едното око се пада в сянката, а другото в осветената част. Вдишайте и обърнете глава от едната страна на другата, така че затворените очи да попадат последователно в неосветената и в осветената от слънцето част. Главата да е повдигната така, че слънчевата светлина да попада право в разстоянието между склопените очи и веждите. Да си мислим: "Слънцето си отива, слънцето идва." Повторения на завъртанията докато затворените очи не престанат да потрепват на слънцето.
Втори тип соларизация - Застанете с лице към слънцето, очите са затворени и обърнати към светлината. Плавно завъртайте глава така, че слънцето да попада на затворените очи и да преминава от външната страна на дясното око, докато стигне до външната страна на лявото око.Завъртанията да се правят така, че да се избегне попадането задълго на каквато и да било светлина върху една и съща част от ретината на окото. Да се повтаря: "Слънцето се движи наляво, след това надясно, отново наляво и т.н., винаги в посока, обратна на моето завъртане." Продължителността на завъртанията е от 3 до 10 минути. При изгрев и залез слънце соларизацията може да се прави и с отворени очи.
Важно! След всяка соларизация да се прави палминг, при това два пъти по-дълго от самата соларизация.
Много е полезно да гледате пламъка на свещ. Завъртания на главата, като си казвате: "Свещта - отдясно, свещта - отляво, очите - ту на тъмно, ту на светло." Зрението се изостря. Всички неприятности и тревоги изгарят заедно с фитила.
Палминг:
Упражнение за нервно отпускане на органите + очите. Потрийте длани една в друга, докато се загреят. На дланите се образува електрически заряд. Седнете удобно и се отпуснете. Потрийте длан в длан, докато усетите загряване, и положете ръце на затворените си очи (пръстите опират в челото) по такъв начин, че вдлъбнатината на дланите да попадне точно над очите, без да се оказва натиск на очните ябълки. Това се получава когато основата на кутретата пресича линията на горната част на носа. За няколко секунди отворете очи, за да се убедите, че светлината не прониква през ръцете, отпуснете китките и лактите. За пълно отпускане трябва идеална чернота под дланите. Представете си, че се намирате в стая без прозорци и врати - в пълна тъмнина, като в рог. По време на палминга се откъснете от лошите мисли; мислете за нещо приятно или си пуснете приятна лека музика.
Упражненията се препоръчват да се правят кратко време, но често! Дори да закриете очи за 10 секунди, ще усетите отпускане.
Правете палминг преди сън за пълно отпускане. Също сутрин след събуждане.
Обръщания с пръст:
Поставете показалеца си вертикално пред носа на разстояние не повече от 7-8 см. Леко обръщайте глава от едната на другата страна, като гледате в същото време покрай пръста си. Може със затворени очи и допир на пръста до носа (20-30 повторения).
Мигайте често за здраве! След всяко упражнение, мигайте!
Препоръчва се да се гледа ТВ в осветена стая, като светлината трябва да идва отзад.
Първоначално правете по-прости упражнения, постепенно увеличавайте броя на повторенията и сложността. Постепенно и редовно!
Много обичам да правя баница. Особена традиция е новогодишната баница с късмети. Пробвам най-различни рецепти, но добре ги подбирам и имам няколко любими. Днес правих вита баница, по-скоро банички, защото ги разрязах. Стана безумно вкусна и половината вече я няма :)
обичам я по-препечена
Рецептата:
500гр кори за баница (ползвах Фамилия)
8 яйца
200гр сирене
200гр извара
4-5 с.л.кисело мляко
около 100гр масло
Приготвяне:
Маслото се разтопява. Взима се една кора и се маже с масло цялата и върху нея се залепва втора кора. Леко се сгъва и се слага настрана. Това се прави с всички кори. Общо бяха 18 кори, след съединяването станаха 9. Може да ви остане малко масло. Използвах голяма тава 30x40см, която намазах с олио (може и с масло). Ако тавата ви е с незалепващо покритие, не е нужно да я мажете. В купа направих сместта - яйцата се разбиват, добавя се сиренето и изварата; разбърква се добре. Стана доста количество, яйцата нарочно са много заради протеина. Започнах с нанасянето на сместта от първата намазана кора. Внимателно се разгъва и се нанася смес само в средата по дължина. Разпределете си сместта така, че да е равномерно и в 9-те кори (ако са 9). Доста течна е и трябва да се внимава да не изтече от краищата, затова веднага след нанасянето на сместта сгънах кората като съединих единия край с другия и веднага я навих и сложих в тавата. Това се повтаря с всички кори, нареждат се една до друга. Разрязва се на малки банички (колкото големи искате) и се полива останалото масло. Слага се да се пече, аз пека първо само отдолу 10-15мин. и после включвам и отгоре. Но всеки сам познава фурната си. Нямах търпение да поизстине и да я нападна:)
за съжаление нямам фотоапарат и снимам с телефона, за което се извинявам
