Няма невъзможни неща

"Никога не ни обзема желание, без да имаме силата да го изпълним."

 Ричард Бах 

снимка източник

  

 Случвало ли ви се е нещо, което сте смятали за невъзможно, да се осъществи? Да сте вярвали, да сте искали да вярвате, после да сте се обезверили, да си кажете "няма начин" и накрая хоп - колкото и невероятно да изглежда - то се случва. Аз се уверих в това. Много интересно се получи. Преди няколко дни си препрочитах вдъхновяващата книга на Ричард Бах - "Илюзии". И докато четях точно този момент:

"... — Никога ли, Дон, не изпитваш самота? — попитах аз.
— Чувствувам се самотен само ако го искам.
Имам приятели в други измерения и от време на време те са с мен. И с теб е същото.
— А, не. Имам предвид това измерение, този въображаем свят. Покажи ми за какво говориш, направи едно малко чудо с магнита… Искам да науча това.
— Ти ще ми покажеш — каза той. — За да привлечеш нещо в живота си, трябва да си представиш, че то е вече в него.
— Какво нещо? Онази хубава жена ли?
— Каквото и да е. Не жената. Първо нещо малко.
— Сега да се упражнявам ли?
— Да.
— Добре… Синьо перце.
Той ме изгледа стъписано.
— Синьо перце ли, Ричард? — Нали каза нещо, но да не е жената, нещо малко?
Приятелят ми вдигна рамене.
— Карай. Нека да е синьо перце. Представи си го. Виж го цялото, виж очертанията му, крайчетата, връхчето, там, където власинките са проскубани, пуха в основата. Само за миг. После го пусни да лети.
За миг затворих очи и си представих перцето — беше дълго около педя, по краищата бе сребристосиньо и блещукаше. Ярко перо, което се носеше в мрака.
— Ако искаш, го освети със златиста светлина. Това лекува, помага да го направи истинско, но действува и при магнетичното привличане.
Осветих перо то със златно сияние.
— Готово.
— Браво! Сега вече отвори очи.
Отворих ги.
— Къде е перцето ми?
— Ако си си го представил ясно, то сега се носи към теб със скоростта на тежкотоварен камион.
— Перцето ми! Като тежкотоварен камион?
— Образно казано, Ричард.
Целия следобед чаках перцето да се появи, а него все го нямаше и нямаше. Видях го чак вечерта, докато хапвахме сандвичи с топла пуйка.
Рисунка и малък надпис върху мукавената опаковка на прясното мляко: „Пакетирано по поръчка на млекокомбината «Скот» от фермите «Синьото перо» в Брайън, щата Охайо“.
— Дон, перото ми!
Той погледна и сви рамене.
— Пък аз си мислех, че искаш истинско перо.
— Който започва, е доволен на всякакво перо, нали?
— Как си представи перото — само него или че го държиш в ръка?
— Само него.
— Това обяснява всичко. Ако искаш да си с онова, което привличаш като магнит, трябва да включиш и себе си в картината. Извинявай, пропуснах да ти кажа.
Обзе ме странно необяснимо чувство. Получаваше се! Съзнателно бях привлякъл първото нещо в живота си.
— Днес перцето — възкликнах аз, — утре целия свят!
— Внимавай, Ричард — натърти приятелят ми, — че може и да съжаляваш..." 

 ме обзе желание и аз да пробвам да привлека перце. :) Реших да си го визуализирам още на момента, макар и знаейки колко ми е трудно с визуализацията. Оставех ли за после, вдъхновението ми щеше да отиде на кино. И така - затворих си очите, представих си го реално, как го държа, усетих го на допир, беше бяло - сиво, проскубано, най-обикновено. Отворих очи, почудих се дали се е получило, помислих си къде ли ще си видя перцето...После си казах, че не може така да стане. Имаше моменти на абсолютна вяра, защото знам, че привличаме това, което мислим...Но се появиха и съмнения, разколебаване дали е възможно. Реших да не мисля за перцето и продължих да чета. На другия ден се сетих за него, мислех си "сега като мисля за него мога да го видя" (умишлено), но не се получи. За няколко дена бях забравила за перцето като това стана от самосебе си. След няколко дена отидох на плаж. Доста време си избирах място, защото имаше много хора. Тъкмо си сложих хавлията и какво да видя - точно до мен се появи перце - моето перце :) Представляваше точно такова, каквото си го представях - черно-бяло, проскубано, забито в пясъка. Просто не можех да повярвам. Гледах го и си мислех как се наредиха нещата - да дойда до плажа, да избера точно това място и "случайно" да го видя. Когато напълно съм забравила за него и най-малко съм очаквала! Но случайни неща няма! Бях много щастлива. И затова сега казвам:  Няма невъзможни неща!

"Всички хора,
  всички случки в живота ти
  присъствуват в него, защото си
  ги привлякъл ти.
  Твоя работа е
  да решиш
  какво ще правиш с тях."