Този текст ми бе споделен от poccu не с идеята да го публикуваме. Но ми хареса, че завършва оптимистично. Нима всички ние не се борим...със себе си? През целия живот? Животът е непрекъсната борба, изпълнен с трудности. Може би много хора биха открили себе си, биха искали да кажат същото... Бъдете силни! Вие можете!
Как бих го характеризирала? Миг от споделени емоции, изповед.., просто споделен момент:)
Как бих го характеризирала? Миг от споделени емоции, изповед.., просто споделен момент:)
Приятно четене!
![]() |
снимка източник |
Не искам нищо за себе си, искам само
хората около мен да са щастливи! Знам, че мога да го направя и затова ще продължа.....Назад
няма да се върна..., няма за какво. Главата няма да сведа, ще те преодолея. Не
си по-могъщ от мен, повярвай...., мога много! Няма да се доказвам, но няма и да
се отказвам. Живот - най-великата борба..., в безмилостната битка ще те призова.....
Искам да те видя аз сега..., когато съм
изправена пред теб...., за кой ли път и няма да е за последен...., но съм
готова.., взе да ми харесва, да ме изпитваш колко мога... Мога много! Благодаря
ти за тъгата, самотата и сълзата...Те бяха моята подкрепа назад във времената..
Но днес разбрах, че тези моите другари помагали са ми да се преоткрия. Усмихвам
се, обичам се и се гордея с това , че истински живея. Продължавам да се боря..С
какво ли....? Със себе си..., защото знам, че мога много!
poccu
Няма коментари:
Публикуване на коментар