Непрекъснато се сблъсквам с неграмотността. Тя е навсякъде. Като се започне от интернет пространството, телевизията, вестници, официални документи, обяви...чак до превода на книги! Наскоро филм по телевизията беше преведен с тотално объркан пълен член! Не ми се коментира изобщо писането уж на български език на шльокавица. Лошото е, че хората си мислят, че пишат правилно и грешките се разпространяват навсякъде. Никой не се замисля.
Правилата за писане се учат в училище. Представете си на какво ниво ни е образованието. А става въпрос за най-основните правила. Затова реших да се спра на някои основни грешки при писането:
1.Пълен/кратък член -ът, -ят/-а, -я:
Подлогът в изречението се членува с пълен член (-ът/-ят).
Най-лесно се прави проверка като се замени подлогът с думата той. Винаги когато може да замените думата, за която се колебаете, с той - се слага пълен член.
Пр. Апартаментът беше много малък.
Той беше много малък.
Още преди да започне експериментът беше провален.
Още преди да започне той беше провален.
При съгласуваното определение или приложение на подлога е същото:
Пр. През всичките години страховитият призрак бродеше из къщата.
През всичките години той бродеше из къщата.
Райското пръскало - най-високият водопад, се намира в Стара планина.
Той се намира в Стара планина.
Др. пр. Иванов е новият член на екипа.
Какъв е изходът в тази ситуация?
Може ли човекът да продължи?
В заглавия, самостоятелно употребени думи:
Пр. "Новият човек" (Той)
"Сексът и градът" (Той и той)
Кратък член (-а/-я) се слага на дума, която не изпълнява служба на подлог в изречението.
Най-лесно се прави проверка с думата него.
Пр. Мъжът отиде при полицая.
Той отиде при него.
Цветето е засадено от студента.
Цветето е засадено от него.
Или опитвате да заместите с думата той и ако не става - слагате кратък член.
Пр. Работниците изпълниха договора от вчера.
Работниците го изпълниха.
Винаги на думите след предлог (пр.: на, от, до, с, за, над, под, пред, зад, към, през) се слага кратък член.
Пр. на върха; от другия; до процеса; с химикала; за вятъра и т.н.
2.Двойни съгласни -нн-;-тт-:
Когато прилагателното в мъжки род завършва на -нен, пишем -нн-:
Пр. постоянен - постоянна, постоянно, постоянни;
ценен - ценна, ценно, ценни;
есенен - есенна, есенно, есенни;
странен - странна, странно, странни;
Когато прилагателното в мъжки род завършва на -ен, пишем едно -н-:
Пр. фин - фина, фино, фини;
рожден - рождена, рождено, рождени;
съвършен - съвършена, съвършено, съвършени;
Всички имена от женски род, завършващи на -т, при членуване се пишат с двойно -тт-:
Пр. пролетта; плътта; смъртта;
радостта; младостта; стойността;
3.Глаголи с частица "не", т.е. отрицателните глаголи:
Отрицателната частица "не" се пише винаги отделно от глагола!
Пр. не знам; не мога;
не искам; не бързам;
не правя; не вървя;
Изкл. недочувам, недовиждам, недообмислям;
грешно правилно
Честа грешка с "щ" са: къштата къщата
штъркелът щъркелът
ношта нощта
заштото защото
отсрешта отсреща
пошта поща
срешнем срещнем
посрешна посрещна
5.Множествено число на -и накрая:
В българския език няма множествено число, което завършва на "-й".
Пр. грешно правилно
купонджий купонджии
селяний селянии
сензаций сензации
промоций промоции
хавлий хавлии
ютий ютии
простотий простотии
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар