Побиха ме тръпки...., сърцето ми заби силно..., усетих онзи
прилив на кръв в главата..., парене в гърдите...., студена пот.... Помислих си:
„Полудявам! Умирам!”. А всъщност беше поредната паническа атака, караща ме да
се чувствам така... Странно е... Този прилив на адреналин, учестеният пулс и
огромното чувство на СТРАХ. Сама съм..., не мога да застана на едно място.., не
мога да се съсредоточа и се чудя какво да направя...
Мисля си:”Поредната атака.., Ще премине...”, Но този път е
по-дълго..Държи ме и през нощта..Ядосвам се на себе си..Страхът по-силен ли е
от мен!?.. Трябва да го приема и да го направя мой приятел, да използвам силата
му в собствена полза...
Излизам навън и всичко е странно, хората са само фон...Всеки
забързан в ежедневието си.. Не изпитвам никакъв интерес към никого и нищо... Но
какво от това...Аз съм си в моя свят.. Ще се насладя на мига...Така ще е само
днес, утре пак ще е по старому..
Аз съм чувствителна и творческа натура. А защо пък да не
използвам всички тези телесни симптоми да увелича своя творчески потенциал..
Тревожа се какво ще си кажат хората за мен..А защо??? Нима това не е моят свят?
Трябва ли да бъда затворник заради мнението на хората!? Те са свикнали на ред...,
а аз съм в хаоса. Но нали силните управляват хаоса!? Да, аз имам панически
атаки и понякога ще ми се наложи да приседна, да се поизпотя..., но какво от
това? Това е част от мен и го обичам.
Страхът трябва да работи в моя полза.
Следва продължение.............
Ваша: poccu
 |
| снимка източник |
Няма коментари:
Публикуване на коментар