понеделник, 30 април 2012 г.

Десетте Божи Заповеди



 Всеки е чувал 10-те Божи заповеди, даже понякога ги използваме или споменаваме без да се замислим върху тях. Но някой дали се е замислял върху смисъла им? Да се опитаме накратко да ги разтълкуваме.

Стар завет
Това са 10-те заповеди дадени от Бог на еврейския народ чрез Моисей в Синайската пустиня. Чрез тях се уреждат взаимоотношенията между Бог и хората (първите четири) и взаимоотношенията между самите човеци.
1."Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове, освен мене".
Установява се монотеистичната идея - вяра само в един бог. Всеки човек да има лична и истинска връзка с Бог.
2."Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата, под земята; не им се кланяй и не им служи;
Втората заповед е свързана с първата, хората да не се кланят на измислени от тях образи, да не обожествяват предмети, да не създават кумири. Набляга се на невидимата, духовната връзка, а не на повърхностната и външна почит.
3."Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог."
Изговарянето на името на Господ е свещен контакт и не бива да става напразно. Човек трябва да осъзнава какво говори, да разбира сериозността и важността на вярата.
4."Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоят Бог."
Това е денят за духовно общуване, благодарност, изчистване, покаяние. Денят за общуване с Господ Бог.(връзка със сътворението)
5."Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята."
Установяват се семейните отношения. Както се почита Създателят на всичко земно като баща, така и родителите дали живот на децата да се почитат и уважават. Начало на патриархалния модел; бунтът на Ева, която е трябвало да се подчинява на мъжа си, се смята за причина за грехопадението. А неуважението спрямо родителите се смята, че съкращава живота на човека.
6."Не убивай"
Свързана с ценността на човешкия живот. Насилственото, предумишлено убийство е посегателство срещу самия Творец. Срещу неговите творения. Бог е създал живота с определена цел. Друг човек не може да разполага и решава за прекъсването на даден човешки живот. (братоубийството Каин срещу Авел).
7."Не прелюбодействай"
За брака и семейството. Прелюбодействие е сексуална връзка извън брачната. Смята се за духовна изневяра. При християнството развод се разрешава само ако има прелюбодействие.
8."Не кради"
Тук се има предвид само кражба от евреин. Счита се за посегателсво срещу себе си - свещената единна кръв. Т. е. евреите са можели да си присвояват богатствата на чужди народи.
9."Не лъжесвидетелствай против ближния си"
Тук зависи как тълкуваме "ближния си", но като цяло се има предвид отново еврейския народ. Смисълът на заповедта е в това, че Бог е творец на истината, Той самият е истина и словото Му е истина, следователно създадените по негово подобие хора трябва да казват само истината. Не се толерира неправдата, лъжесвидетелстването се смята за клевета, акт на убийство. Думите имат огромна сила и трябва да се внимава какво се говори.
10."Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък, нищо, което е на ближния ти."
Насочена към мислите, желанията на човек. Чрез пожелаването се поражда завистта. Може да се каже, че в пожелаването се корени кражбата, прелюбодействието; лошите помисли могат да доведат чрез завист - омраза до лъжа, убийство. Т.е. тук са обединени няколко заповеди, по-точно мотивите за тяхното престъпване.  


 Няколко думи за връзката с Новия завет
В Новия завет тези заповеди са обобщени от Иисус само в две:
"Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум"
"Да възлюбиш ближния си като себе си"

 В проповедта на планината Иисус дава новите заповеди, които са допълнение на старозаветните:
Не убивай - Който се ядоса на брат си, се излага на съд.
Не прелюбодействай - Всеки, който е погледнал жена похотливо, е извършил прелюбодеяние.
Развеждащия се да дава разводно писмо - Който се разведе по причина, различна от прелюбодейство, прави жена си прелюбодейка.
Не престъпвай клетвата - Не се кълни.
Око за око, зъб за зъб - Не се съпротивлявай на злия човек. Ако някой те удари по едната буза, обърни му и другата. Ако някой ти поиска ризата, остави му и горната си дреха...
Обичай ближния си и мрази врага си - Обичайте враговете си и се молете за тези, които ви гонят.

(Някои от горните старозаветни закони не са част от 10-те Божи заповеди, но са застъпени в Стария завет.)

 Фактът, че Божият Син допълва и задълбочава Десетте Божи Заповеди, говори за тяхната универсалност и непреходност. Иисус казва, че самият грях започва с мисълта за извършването му. Мисълта трябва да бъде отхвърлена или неминуемо се стига до престъпление.

 И в заключение бих искала да добавя молитвата Отче наш и да кажа, че молитвите имат невероятна сила и е важно човек да осъзнава силата на думите и силата на мисълта.
 Обичайте и не забравяйте да благодарите за това, което имате!

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.  

неделя, 29 април 2012 г.

Сладкиш "Негърче" с шоколадова глазура

 Много лесна и бърза рецепта. Всяка една рецепта, която харесам, я изпробвам и усъвършенствам докато стигна до най-вкусния вариант. Оригиналната глазура на тази рецепта е с какао, масло, вода и захар, но след много проби и варианти, реших, че  е много по-вкусно с шоколад. Ще напиша и този вариант за глазура. 
И така, нужните продукти:

       1 кофичка кисело мляко
       1 ч.ч. захар
       1 1/2 ч.ч. брашно
       2 с.л. какао
       1 ч.л. канела
       1 ч.л. сода бикарбонат
       1/2 ч.ч. олио
             глазура:
       1бр.натурален шоколад
       70-80 гр масло или прясно мляко

  Приготвяне:
Содата се разтваря в киселото мляко и се разбърква добре. Добавят се и останалите продукти за тестото в изброената последователност. Разбърква се добре да стане хомогенна смес. 

готовата смес

Поставя се в намазана и поръсена с брашно тавичка (аз го правя във форма за кекс с дупка) и се пече в умерена фурна, около 170 -180 градуса. Всички фурни са различни и всеки познава своята. Аз първо пека само отдолу около 10-15мин. и тогава включвам и отгоре. Пробвам с клечка за зъби и ако нищо не остане по нея, значи е готов. 

сладкишът е готов и все още необърнат
Оставя се да изстине малко. 

готов за намазване

Глазурата се приготвя като се разтопи на котлона натрошения шоколад заедно с прясното мляко или маслото. Сладкишът се намазва и като изстине напълно се слага в хладилник да се стегне глазурата.
 
обилно намазан и изкушаващ

вече ми прилича на торта..с дупка :)
          Оригинална глазура:
       7 с.л. вода
       1 ч.ч. пудра захар (или кристална)
       1 с.л. какао
       125гр масло
Приготвя се като на котлона се слагат съставките и се бърка докато захарта се разтопи. Полива се върху сладкиша и се слага в хладилник.

   Калоричността на сладкиша е:
   общо сладкиш + глазура 1395гр. = 5014ккал, т.е.100гр. =  360ккал.

събота, 28 април 2012 г.

Притча за любовта и щастието или стената в сърцето

Предлагам ви една моя любима притча, е щом става въпрос за любов как няма:))
Приятно четене!



  В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока, много били в племето, всичките различни. От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат. Веднъж една мъдра Любов казала:"Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят". Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя.Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там. Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце. Но един ден Любовта се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:"Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?" Любовта се замислила и казала:"Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти." Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му Тъга.Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите и и се опитвали да я сломят. Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието. "Чаках те!"-казало то ...Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно. Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.Търсят го и днес. Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори-Радост, Възторг, Надежда. Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи ...Никога не се предават, бродят по света и търсят човека. Когато почукат в твоето, помогни им да да намерят вратата, ключ те си имат.

Разказ, който ме впечатли

 Този разказ не е от най-известните на Елин Пелин, но режисьорът Радослав Гизгинджиев е решил по него да направи кратък филм (около 30 минути) с участието на Койна Русева и Георги Вачев. Който иска може да си го свали от тук - "Изпуснати думи" (2011г.) .
И понеже оригиналът винаги се различава от разните интерпретации, предлагам на вашето внимание самия разказ. 
Посланието на филма: "В този свят...случайността е само прикритото лице на Бог, а любовта е неговото присъствие...затова трябва да обичаме, за да бъдем спасени..."
А ето и самия разказ. Приятно четене!
 
 
Изпусната дума

     Елин Пелин

 Доктор Харалампи, така го наричаха всички, както всяка вечер, игра до късно на карти с вечната си компания, прибра се в два часа през нощта и спа до десет сутринта.
Той се излежава дълго в кревата, стана бавно, облече сутришното си кадифено палто, влезе в кабинета си и седна да прегледа вестниците, които слугинята му оставяше все на едно и също място.
Доктор Харалампи беше отдавна надхвърлил петдесетте години и се приближаваше към шестдесетата, макар, че не бързаше, както той обичаше да се изразява. В последните десетина години неговият живот течеше по равна плоскост, ръководен от установените привички, като на всеки стар ерген. От баща си наследи добро състояние и особени грижи за живота нямаше. Имаше кабинет, имаше и надпис пред вратата от кой до кой час приема, но клиенти нямаше и не се стараеше да има. Медицинската наука вече не го интересуваше. Болните го отвращаваха и той предпочиташе да не ги вижда. Затова и не стоеше много в къщи, а когато беше там, поръчваше на слугинята да казва, че го няма.
Доктор Харалампи се грижеше много старателно за външността си. Носеше хубави костюми, сменяваше ги често и имаше особена слабост към вратовръзките. Това беше у него мания. В гардероба му стояха стотици вратовръзки, коя от коя по-оригинална. Денят прекарваше малко в къщи, малко в клуба. Вечеряше в един и същ ресторант, с една и съща компания, в която имаше и знаменитости. Те хвърляха от своята слава светлина върху кръглата маса, на която се хранеха, и я правеха популярна. След вечеря докторът отиваше в познати семейства, дето до късно играеше на карти.
Живот равен, еднообразен, лишен от красота, от темп, но затова спокоен.
Още неразгърнал вестниците, влезе слугинята.
— Господин докторе, една жена иска да ви види.
— Каква жена? — повдигна глава докторът. — Защо не каза, че ме няма?
— Много настоява да ви види. От сутринта стои пред вратата.
— Добре, нека дойде — рече докторът незаинтересовано.
След малко вратата се отвори полека и вътре се вмъкна тихо, страхливо една жена, бедно, жалко, окълцано същество, с черни очила, безцветна коса и жълтеникаво, износено палто. Тя носеше в ръка голям букет от червени и бели карамфили и като влезе, застана нерешително пред вратата. Ръката с карамфилите трепереше, а мършавото и лице се изкриви в някаква страшна и виновна усмивка.
— Какво има? — каза студено докторът.
— Извинете, може би съм дошла много рано — пробъбра жената и по лицето и се появи пак тая виновна усмивка.
— Седнете — каза докторът и посочи стола.
Тя седна гузно на самия крайчец на стола. Черните и очила бяха устремени право към доктора, а карамфилите в ръката и трепереха, като че ги люлееше вятър.
— Болна ли сте? Кажете, какво ви е? — попита докторът, който забележи смушението и.
— Извинете, господин докторе — каза жената. — Не съм болна. Днес ви е имен ден и аз дойдох да ви честитя и поднеса тоя скромен букет.
Тя стана като автомат и подаде букета.
Докторът беше съвсем забравил, че днес му е имен ден, и това странно напомняне възбуди в душата му смях. Той пое букета с малък поклон и каза:
— Много мило от ваша страна. Благодаря ви, че ми напомнихте за именния ми ден, аз съвсем бях забравил.
— Навярно вие и мен сте забравили — каза жената. — Но аз не съм ви забравила и никога няма да ви забравя… Аз съм Надя… Надежда Николова — каза жената и пак се засмя.
— А, да, да… приятно ми е — каза докторът, — моля ви, седнете, седнете…
Докторът каза това от любезност. Той не можа да си спомни за никаква Надежда Николова, и продължително се замисли.
— Не, вие не можете да си спомните. Аз знам. Вие сте забравили. Това беше преди двадесет години, вие току-що бехте свършили и бехте се върнали от Европа. Аз бях малко, шестнадесетгодишно момиче. — Бехме в планината на разходка. Аз със сестра си бях във вашата компания. Помните ли, когато излезе бурята?… Страшна буря. Никога в живота си не съм виждала по-страшно нещо. Но тя за мене е най-хубавия спомен. Бурята разпръсна цялата компания. Всички се изпокриха, кой къде свари. Светкавици падаха, гръм дробеше небето на парчета. Тогава вие ме хванахте за ръка и ние двамата се скрихме в една пещера.
— Да, да, спомням си нещо такова — каза като насън докторът.
— За вас това може да е „нещо такова“, но за мен то е много, то е всичко. Аз тогава се гушех във вас, а вие ме притискахте до гърдите си и ми казвахте:
— Надя, колко сте мила! Надя, аз ви обичам… След това никой после в моя живот не ми е казвал тая дума. Аз изгубих всичките си близки, боледувах дълго, ослепях с едното око, не можах да свърша гимназията и почнах да живея по милостта на другите, да работя, да слугувам, да се мъча, опростях и погрознях… Но никога не се отчаях. С покорност нося теглото си. Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава. Аз прекарах младостта си с тях, болестта си с тях, мъикте и унижението си с тях. Те ме топлеха, те ме сгряваха, те ме подкрепяха. Тия хубави думи, които за пръв и последен път чух в живота си. Колко ви съм благодарна!
Жената замълча.
— Да, спомням си — каза докторът, комуто стана неприятно от спомените за нещо толкова незначително, което той съвсем бе забравил.
Жената стана.
— Докторе, не искам нищо от вас. Кажете ми само, тогава искрено ли ми казахте това? От сърце ли беше?
Жената заплака. Докторът я погледна и за пръв път в неговия живот душата му се напълни с жалост.
— Да, да — каза той. — Спомням си много добре и често си спомням за това. Това тогава аз ви казах от всичкото си сърце. Вие бяхте толкова мила, че аз ви обикнах отведнаж. Жалко, че случая не ни срещна повече.
— Благодаря, много ви благодаря. До смъртта си ще бъда щастлива и ще ви благославям.
Жената тръгна.
— Простете ми, ако ви отегчих. Сега сбогом.
Доктор Харалампи остана сам. Той отиде до прозореца и погледна. Надя Николова вървеше по средата на улицата — мъничка, жалка, нищожна, като хвърлена угарка, но щастливо усмихната. За миг тя се спря, обърна се, погледна къщата с черните си очила и пак тръгна.
На доктор Харалампи се стори, че той за пръв път вижда тая улица, по която къщите от едната страна бяха в сянка, от другата осветени от слънцето. Тая улица, по която той ежедневно минаваще като слепец, сега му се откри като непознат път, който води към друг живот, към истински живот, пълен, интересен, наситен с добро и с лошо, със страшно страдание и с неизвестно щастие. А той стои далече, далече от тоя живот, затворен в самотната си къща, безучастен като мъртвец.


Поздрав за всички!

  Нека това страхотно парче бъде поздрав за всички попаднали тук случайно или не. Една разкошна песен с уникален текст. Заслужава си да и се отдели внимание и човек да се замисли върху текста. Обичам песни със смисъл, носещи послание на слушателите (можещи да се вслушват и четат между редовете!).
  Живейте, мечтайте, не спирайте да мечтаете и се учете от всичко и всички!  

     Ronnie James Dio feat. Yngwie Malmsteen
                         Dream On



Every time when I look in the mirror
All these lines on my face getting clearer
The past is gone
it went by, like dusk to dawn
Isn't that the way
Everybody's got the dues in life to pay

I know what nobody knows
where it comes and where it goes
I know it's everybody sin
You got to lose to know how to win

Half my life
is books written pages
live and learn from fools and
from sages
You know it's true,OH
All these feelings come back to you

Sing with me, sing for the years
Sing for the laughter, sing for the tears
Sing with me, just for today
Maybe tomorrow, the good lord will take you away

Yeah, sing with me, sing for the year
sing for the laughter, sing for the tear
sing with me, just for today
Maybe tomorrow, the good Lord will take you away

Dream On
Dream On
Dream On
Dream until your dreams come true
Dream On
Dream On
Dream On
Dream until your dreams come true
Dream On
Dream On
Dream On
Dream On
Dream On
Dream On
Dream On

Sing with me, sing for the year
sing for the laughter, sing for the tear
sing with me,just for today
Maybe tomorrow, the good Lord will take you away
Sing with me, sing for the year
sing for the laughter, sing for the tear
Sing with me, just for today
Maybe tomorrow, the good Lord will take you away.
Всеки път, когато погледна в огледалото
чертите по лицето ми се изясняват.
Миналото си отиде,
отмина, като мрак на зазоряване.
Не е ли това пътят ни -
в живота всеки има дългове за изплащане.

Знам това, което никой не знае -
от къде идвам и накъде отивам,
знам, че всеки има грехове,
че трябва да загубиш, за да се научиш да печелиш.

Половината ми живот
е книга с написани страници,
живея и се уча от глупаците и мъдреците,
знаеш, че говоря истината,
защото тези чувства те втъхлитат отново.

Пей с мен, пей за годините,
пей за смеха, пей за сълзите,
пей с мен точно за днешния ден,
защото може още утре добрият Бог
да те прибере при себе си.

Мечтай,
мечтай,
мечтай,
мечтай, докато мечтите ти не станат реалност!
Мечтай,
мечтай,
мечтай,
мечтай, докато мечтите ти не станат реалност!
Мечтай,
мечтай,
мечтай!

Пей с мен, пей за годините,
пей за смеха, пей за сълзите,
пей с мен точно за днешния ден,
защото може още утре добрият Бог
да те прибере при себе си.
Пей с мен, пей за годините,
пей за смеха, пей за сълзите,
пей с мен точно за днешния ден,
защото може още утре добрият Бог
да те прибере при себе си.

Бисквитена торта с банан и шоколад

                  

      Моята първа бисквитена торта - чудесна!

изглед отгоре
почти наполовина изядена:)
Не вярвах, че ще стане толкова вкусна, но....все пак е с шоколад и банани. За върви път правя опит и съм много доволна от резултата. Единствено исках да има повече пластове, но за толкова имаше материал. Ето и рецептата:

  Бисквитена торта с банан и шоколад:

    250гр банани
    300мл прясно мляко
    200мл сметана
    1 пакет обикновени бисквити (сложих на Победа "Изгрев" 1 пакет и 5-6 бисквити от другия)
    100гр шоколад
    1/2 ч.ч.пудра захар (сложих по-малко от половината)
    1 ванилия

   Сметаната се разбива с пудрата захар. Бананите се нарязват и добавят към сметаната + ванилията. Бисквитите се потапят за малко в прясното мляко и след това се нареждат в тавичка. Поръсват се с настърган шоколад, нанася се пласт от сметановия крем, покрива се с бисквити и процедурата се повтаря. Най-отгоре остава пласт крем. Трябва да отлежи 2-3 часа покрита в хладилник.
  Това е. Много е лесно и вкусно. Не ми достигна малко крем за отгоре да покрия напълно бисквитите, но следващият път бих пробвала с повече материал, за да станат повече пластове. Не съм привърженичка на стандартната бисквитена торта заради химичните и вредни кремчета. Но това ще бъде друга тема.
   Да ви е сладко!