вторник, 18 август 2015 г.

Четирите споразумения

Дон Мигел Руис
(аз го наричам духовен учител)

"Родени сме в истина, но с времето започваме да вярваме в лъжи...Една от най-големите лъжи е лъжата за нашето несъвършенство..."

 

1. БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ
Говори честно. Казвай само това, което мислиш. Не използвай словото, за да се самоохулваш или за да охулваш другите. Насочи силата на словото към истината и любовта. Ако проумееш, че словото има силата да твори, че това, което казваш, подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите, ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света. Словото има силата на магия: бяла или черна - зависи единствено от теб. Дай на словото си любов и помни, че каквото изпратиш, това ще получиш.

2. НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО
Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот. Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност. Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.

3. НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ
Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Никой освен теб не знае твоите мисли, затова - изразявай ги максимално точно, за да избегнеш недоразуменията. Ти не знаеш мислите на другите, затова не прави предположения, а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. 

4. ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН
Най-доброто, на което си способен, е променлива величина.
При всички обстоятелства давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и самосъжаляваш, защото съвестта ти ще е чиста.

За да проумееш същността на Четирите споразумения, трябва да преминеш през познанието за Опитомяването и Самоопитомяването, за Одобрението и Справедливостта, за Личния ад на Самоотхвърлянето. И тогава ще разбереш, че Изходът е в Четирите споразумения.

5. БЪДИ СКЕПТИЧЕН, НО СЕ НАУЧИ ДА СЛУШАШ
(добавено впоследствие от автора; книгата "Петото споразумение") 
Умение, което помага на човека да избегне недоразуменията в общуването. 
Използвайте силата на съмнението и поставяйте под въпрос всичко, което чувате. Вслушвайте се в намерението зад думите и ще се научите да разбирате тяхното истинско послание. 
Хората ще ви разказват личната си история. Но каквато и да е тази история, вие ще се въздържате от критика и ще се отнасяте към разказите с уважение. Ще знаете, че всички обитават собствения си сън и собствения си свят. Тяхната истина не е ваша. Да бъдеш скептичен и да слушаш с уважение — това е високо човешко майсторство.
   

 МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ
Аз съм огънят на любовта и се моля:
Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари.
Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било наистина необходимо.
Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум.
Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлината и лъчистата светлина.
Благодаря ти, че използваш думите, очите и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида.
Обичам те такъв, какъвто си, и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм.
Помогни ми да запазя любовта и покоя на сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.
Амин.

вторник, 3 март 2015 г.

Жребият на съдбата (притча)


Имало едно царство, в което хората силно вярвали в провидението. Затова там имали странен обичай. На всеки осъден на смърт, в последния момент давали да тегли „жребий на съдбата". Подавали му една купа, в която имало две листчета – на едното пишело „Живот", на другото - „Смърт". Ако изтеглел „Живот" го помилвали. По този начин съдът искал да провери „свише" дали е взел правилно решение и да разбере каква е волята на съдбата. А всеки осъден до последно имал надеждата, че ще живее.
Живеел там един човек, който бил успял и заможен. Той бил талантлив майстор, хората го уважавали и търсели услугите му. Но заедно с многото приятели, имал и немалко врагове. Те толкова му завиждали, че решили да го унищожат. Наклеветили го за тежко престъпление и човекът бил осъден на смърт. Докато лежал в килията си, той си мислел: „Е, поне жребият на съдбата ми дава шанс. Може да имам късмет."
Но знаейки правилото за „жребия на съдбата", недоброжелателите му подкупили съдебните чиновници и успели да подменят листчетата в купата – те извадили листчето „Живот" и добавили второ с надпис „Смърт". Така нещастният човек нямал никакъв шанс за спасение – каквото и да изтеглел, го чакала смърт.
Приятелите на осъдения, като разбрали за подготвяната измама, разтревожени отишли при него в килията му и му разказали лошата новина.
- Трябва да разкажеш всичко на съдията и да поискаш да проверят листчетата в купата. Иначе си изгубен! – съветвали го те.
- Чудесно! – зарадвал се мъжът. – Това е моето спасение. Само, моля ви, не разказвайте на никого за това.
Приятелите му решили, че е загубил разсъдъка си от всички неприятности и предстоящата присъда и продължили да го увещават да разкрие измамата. Но той бил непоколебим:
- Просто запазете мълчание, моля ви.
На следващия ден трябвало да изпълнят присъдата. Човекът изтеглил своя жребий и... бил пуснат на свобода.
Всички били шокирани – и приятелите, и враговете му. Знаейки за измамата, те недоумявали как е могъл да се спаси от тази безизходна ситуация.
Ето какво се случило в съда. Когато изтеглил своя жребий, осъденият, без да погледне какво пише на листчето, веднага го сложил в устата си и го погълнал. На съда не оставало да направи нищо друго, освен да види другото листче в купата. А там разбира се, останал надписът „Смърт". Така те установили, че човекът е изтеглил „Живот" и го освободили.

 *   *   *
Понякога най-злият ти враг, който те води към гибел, неволно може да те спаси.
И в най-безизходната ситуация има спасение. Понякога то е под носа ти - просто трябва да го видиш.
За да се справиш с една заплетена ситуация, не трябва да губиш самообладание, а да помислиш.
За много кратко време време животът може да се обърне няколко пъти от добро към лошо и обратно. Трябва да сме винаги готови за това.
Когато си успял и талантлив – неминуемо имаш врагове. Не защото си им направил зло, а защото ти завиждат. И много често точно тези врагове са най-опасни.
Животът е непредвидим. В най-лошото на пръв поглед нещо може да се крие благополучният изход.

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Договорите на душата


Събрали се няколко души на съвещание преди въплъщението си на Земята и Бог попитал една от тях:
– Защо искаш да се въплътиш?
– Искам да се науча да прощавам.
– На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.
Натъжила се Душата, но повторила:
– Аз така искам да се науча да прощавам!
Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
– Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.
Приближила се друга Душа и казала:
– Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.
Още една Душа се приближила и казала:
– Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.
Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т.н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.
На земята те всички забравили своя договор. Оказало се, че е сложно и трудно да си спомнят за Себе си. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки, че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!