Четирите принципа на духовността

Първият принцип гласи: 

“Който и човек да срещнеш, той е правилният”
Това означава, че никой не идва в живота ни случайно. Всеки, който е около нас, всеки, с който влизаме в контакт, ни учи на нещо или ни помага да се справим със ситуацията, в която се намираме.

Вторият принцип гласи: 
“Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи”
Абсолютно всичко, което сме преживели, не е могло да се случи по друг начин. Това се отнася и до най-малкия детайл. Не можете да кажете: “Ако го бях направил по различен начин…щеше да е различно”. Не, това, което се е случило, е било единственото нещо, което е могло да се случи и е трябвало да се случи, за да си научим урока и да продължим напред. Всяка случваща се в живота ни ситуация е абсолютно правилната, дори ако провокира разбиранията ни и егото ни.

Третият принцип гласи: 
“Всяко нещо започва тогава, когато трябва да започне”
Всичко започва в правилния момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за нещо ново в живота си, то също е там, готово да започне.

Четвъртият принцип гласи: 
“Това, което е свършило, е свършило”
Когато нещо в живота ни свършва, това помага на развитието ни. Затова, обогатени от последните ни преживявания, е по-добре да излезем от тях и да продължим.

Никак не е случайно, че четеш тези думи. Ако са те докоснали по някакъв начин, значи е било необходимо и си осъзнал, че дори всяка снежинка пада там, където трябва.

Правила за човешките същества

 

1. Ще получиш тяло.
Дали го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.

2. Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище, наречено живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.

3. Няма грижи, има само уроци
Израстването е процес на проби и грижи: експериментиране. „Провалените” експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва „успешен”.

4. Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същи урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.

5. Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.

6. „Там” не е по-добре от „тук”.
Когато твоето „там” стане „тук”, ти просто ще откриеш друго „там”, което пак ще изглежда по-добре от „тук”.

7. Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.

8. От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.

9. Отговорите, от които имаш нужда, са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.

10. Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот

Там, където морето и реката стават едно (снимки)

Имах възможност да се насладя на прекрасната гледка - там, където река Велека (дълга 147км) се влива в Черно море. Реката извира от Турция, но по-голямата част от нея е на територията на България (123км). Велека е една от най-чистите реки в България. Мястото е защитена зона: "Устието на р. Велека"; богата на растителен и животински свят. Тук се срещат защитените водни лилии и блатното кокиче; известните лонгозни гори. Устието се намира - северната страна на Синеморец, плаж Велека. Това е един от най-живописните плажове в България. 

поглед от баира; времето беше облачно и доста ветровито, а като слязох на плажа и заваля

има път, който продължава навътре към реката, но не знам до къде води

този кръст го бях виждала само на снимки

слизам към пясъка; доста студено си беше

плажът отблизо

има едно мостче над реката в дъното, но на снимката не се вижда добре

точно тук реката и морето се сливат; на отсрещните скали имаше хора с лодка, които явно бяха за риба, макар и лошото време

Пясъкът не ми хареса - беше едър и се лепеше по краката, за разлика от Бутамята (южният плаж), където пясъкът е мек, фин, ситен и жълт. И доста трудно се ходеше по него, особено като заваля и аз бях почти до другия край, както се вижда на горната снимка. Заваля, задуха, а ивицата си е дълга. По принцип този северен плаж си е доста ветровит. И така..обратно към баира.
И да добавя, че на плажа имаше много боклуци и отпадъци, което естествено ми направи много лошо впечатление, особено на фона на тази красива природа. Вижда се какви следи оставя човекът...  

малко заливче до плаж Велека

красота..на живо си е друго

плажът отдалече

опа..изненада, зима лете - той все е там

ха, приятели по пътя :)

Ето малко снимки и по залез. Какъв късмет имах да бъда на такова място, точно когато слънцето залязва:

тези скали са много интересни; има легенда, че преди мноооого години са ги използвали да разбиват в тях старите ненужни кораби

какъв кеф - да седнеш на по бира сред такава гледка (имаше направена пейка накрая на баира с поглед към морето и скалите)

кръстът по залез повече ми харесва

доста тъмни стават снимките

а като снимам и слънцето нищо не се вижда

ето ме и мен :)

вече се виждат само остатъците на слънцето

и това е..слънцето се е скрило и сме в очакване на новия ден :)

Към края на България - разходка по брега (снимки)

 Оттук започна моята разходка - южният плаж на Синеморец - Бутамята:

в най-южната част на плажа има скали, по които трябва да се качиш и оттам тръгва пътят по брега към Силистар

Силистар е последният плаж от Българското черноморие, след него е Резово и границата с Турция. Той е един от най-красивите плажове в България и е защитена територия. Намира се на около 5-6км от Синеморец. За съжаление не стигнах чак дотам, но гледките по пътя са удивителни. Пътят се движи по скалите, има и надолнища. От Бутамята се минава през плаж Липите - местност Листи - Силистар. Също така от Синеморец има и други маршрути за туризъм - през гората към Резово, по река Велека, по брега към Ахтопол. Все пак тук е природен парк Странджа и има какво да се види. И тези маршрути ще ги премина някой ден :)

ето от тук започва изкачването по скалите - от лявата страна

камъните и скалите в най-южната част на плажа

водата е изключително чиста...

и прозрачна

като влезеш във водата вървиш, вървиш и водата все ти е до глезените; много ми хареса

 

веднага като се качиш има указателна табела, че започва защитената местност; не може да се хвърлят отпадъци, не може да се берат цветя.., природата трябва да се пази!

Навсякъде по пътя има такива табели.

поглед назад към Бутамята

и така започва пътеката по скалите

гледки по пътя

слязох до едно заливче, където имаш чувството, че не е стъпвал човешки крак

След не повече от 15 мин. вървене се стига до плаж Липите:

Един от малкото останали незастроени плажове в България. До него се стига само по този път и няма много хора (повечето ги мързи да вървят). Плажът е за хора, които обичат природата, оценят девствената красота и нямат нужда от удобствата на плажа; и за нудисти (имаше двама). Обаче ми направи впечатление, че имаше буклуци по плажа. Пясъкът е много фин и жълт, морето като че ли бързо става дълбоко.

Точно преди да се слезе към плажа има паметна плоча на двамата мъже, които спасиха две деца от удавяне:

трябва да се помни!

името Липите идва от растелите преди време тук липи

поглед към единия край

и към другия

Липите е зад гърба ни

още гледки

на това място преди милиони години е действал вулкан, лавата на който се е изливала в морето и на това се дължат тези чудни гледки

и до тук стигнах..сигурно Листи е бил съвсем наблизо :(

поглед назад и обратно по пътя

Не може с думи да се опише изживяването, трябва да се почувства, да се усети. Да стоиш сред тази чудна природа, да се удивляваш, да се наслаждаваш и да осъзнаваш колко сме малки човеците, като песъчинки. Дошли сме на този свят само за миг, а природата...колко е величествена!