вторник, 16 октомври 2012 г.

...защото обичам България...Николай Хайтов

 Докато гледах този филм плаках. Защото всичко е истина. Това, което се случва в България...Много се развълнувах. Какъв човек, какъв българин, какъв родолюбец. Плаках, защото вече няма такива хора в България, защото никой не го е грижа за общото благо. Хората са като заспали, хипнотизирани, като че ли не могат (или не искат) да видят същността на нещата; процесите, които се случват в милата ни родина. Наистина съм впечатлена от борбата, желанието и усилията на Николай Хайтов и ми е много мъчно...


 

  Приятели, търсете истината, опитвайте се да вниквате зад очевидното; както се казва да можем да четем между редовете. Писна ми постоянно в т.н. медийно пространство и в обществото като цяло да задават едни и същи въпроси от рода на: защо децата не учат; защо учениците са агресивни; защо спортът е толкова зле; защо България не се оправя...и въобще въпроси от всякакво естество, свързани с нашия живот в милата родина. Отговорите, които се дават от компетентни и некомпетентни, са само и единствено повърхностни. Те не достигат до същината на проблема. Телевизиите (и медиите) са абсолютни манипулатори. Те не искат вие да знаете истината, не искат да мислите. Темата е много дълга и пъзелът безкраен, но като за начало ви предлагам да прочетете плана ран-ът за унищожение на България. Много е важно да мислите критически, да не приемате всичко за чиста монета. Първата стъпка е събуденото съзнание. От доста години чета постоянно, търся истината, нареждам пъзела на живота така да се изразя и все повече се уверявам, че реалността не е това, което изглежда и най-съществените са невидимите неща. Има една приказка - който търси намира; аз търся постоянно, но чувствам, че трябва да ги споделя тези неща. Може такава да ми е мисията.
 Но да се върна на темата за милата родина. Аз също обичам България, страдам за всичко, все едно ми се къса сърцето. И ще ви кажа, че ако сме обединени можем да постигнем велики неща! 

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Картичка, направена с любов

 Отдавна не бях правила нещо ръчно изработено, но се случи повод (рожден ден) и с една колежка ни дойде прекрасната идея да направим ръчно изработена картичка. Вместо да купуваме готова, макар че има много красиви, ние решихме да вложим и частица от себе си. Нищо не сме купували, ползвахме само подръчни материали. Каквото намерихме в къщи, това ни послужи. Но и идеята беше такава. Като за първи път мисля, че се получи много добре. С общи усилия и труд направихме нещо, на което искрено се радвах. А самият процес на правене беше изключително приятен; процес на създаване и творене. И най-вече направено с любов и желание.

Оттук започна всичко:

една обикновена червена гланцирана кутия
   
Ето и материалите:

хартия, цветни листчета, лепило, ножица... нищо особено
 Имахме много идеи, но не можахме да ги осъществим всичките. Предпочитахме да не е много кичозно. Цветните листчета свършиха страхотна работа:)

един от детайлите


Посланието:
колежката е роден талант и даже не се зачуди за посланието, просто мисълта и текна..

така изглежда отпред
в завършен вид отвътре
в завършен вид отвън
Най - хубавото от всичко беше, че рожденичката не очакваше такава изненада. Беше много щастлива и развълнувана...И нашата цел беше успяла. Щастлива съм! :)