 |
| снимка източник |
Здравейте! Днес искам да споделя с вас нещо, което смятам, че си заслужава да бъде представено на колкото се може по-широка публика. Стихотворение, написано от моя приятелка - макар и преди около 15 години, когато тя е била тинейджърка, но времето няма значение! Истинските и искрените творения трябва да се ценят винаги! Няколко думи за авторката poccu - чувствителна, искрена и скромна натура, творческа личност, пълна с идеи; изразяваща своите емоции чрез поезия; душата и е толкова добра, че може би и тя не съзнава това. Много силен човек, подложен на толкова много изпитания и драми в живота и въпреки това успява да съхрани Любовта в душата си. А това е една от целите в живота ни - независимо през какви ситуации и трудности преминаваме да запазим Любовта вътре в нас. Тя е движещата сила на Вселената!
Благодарна съм, че имах възможността да се докосна до нещо истинско, дошло от сърцето! Благодарна съм на poccu, че се съгласи да публикувам частица от нейния вътрешен свят.
Насладете му се и вие. Приятно четене!
 |
| източник |
Нощ! Навсякъде е мрак!
Чувства се нощният хлад.
Небето е мрачно, няма звезди. Само
луната бледо и тайнствено блести.
Вървя сама по пясъка студен, вълни
се плискат в краката ми.
След дългия и тежък ден чувствам
мир и спокойствие в душата ми.
Морето е пусто, безкрайно,
душата ми лодка изгубена в морето
от чувства и мисли, от тайни невинни и чисти.
И ето в малката ладия ти си,
тъй истински, изваян от лед,
тъй нежен, красив в очите ми,
а всъщност си подъл и блед.
Но ето подава се лъч на зората,
от твоите очи се изтръгва сълза.
Ти плачеш? О, не! Ти се разтапяш.
Умираш завинаги, това е последна искра!
