Единствената реалност - любовта

 думи, казани от Майка Тереза

Най-хубавият ден – днешният.
Най-голямата спънка – страхът.
Най-лесното нещо – да се заблудиш.
Най-голямата заблуда – че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното – да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото – да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо – оправданието.
Най-голямата грешка – да паднеш духом.
Най-голямото поражение – да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини – егоизмът.
Най-хубавото развлечение – работата.
Най-полезното нещо – опитът.
Най-безполезното нещо – мързелът.
Най-лошото поражение – отчаянието.
Най-необходимото – домашното огнище.
Най-верните приятели – родителите.
Най-големите дарители – учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг – ти самият.
Най-опасният човек – лицемерът.
Най-лошият съветник – гневът.
Най-коварните чувства – омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех – да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш – от проблемите.
Най-първата необходимост – общуването.
Най-краткият път – правилният.
Най-дългият път – да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане – вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие – изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование – предателството.
Най-обезличаващото – подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си – умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.

Животът е предизвикателство – посрещни го.
Животът е дар – приеми го.
Животът е приключение – осъществи го.
Животът е мъка – надмогни я.
Животът е дълг – изпълни го.
Животът е игра – изиграй я.
Животът е тайнство – открий го.
Животът е песен – изпей я.
Животът е възможност – използвай я.
Животът е пътешествие – извърши го.
Животът е обещание – спази го.
Животът е любов – открий я.
Животът е красота – възхвали я.
Животът е истина – осъзнай я.
Животът е битка – приеми я.
Животът е загадка – разреши я.
Животът е цел – постигни я.

 

Четирите споразумения

Дон Мигел Руис

(аз го наричам духовен учител)

"Родени сме в истина, но с времето започваме да вярваме в лъжи...Една от най-големите лъжи е лъжата за нашето несъвършенство..."

 

1. БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ

Говори честно. Казвай само това, което мислиш. Не използвай словото, за да се самоохулваш или за да охулваш другите. Насочи силата на словото към истината и любовта. Ако проумееш, че словото има силата да твори, че това, което казваш, подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите, ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света. Словото има силата на магия: бяла или черна - зависи единствено от теб. Дай на словото си любов и помни, че каквото изпратиш, това ще получиш.

2. НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО

Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот. Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност. Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.

3. НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Никой освен теб не знае твоите мисли, затова - изразявай ги максимално точно, за да избегнеш недоразуменията. Ти не знаеш мислите на другите, затова не прави предположения, а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. 

4. ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

Най-доброто, на което си способен, е променлива величина.

При всички обстоятелства давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и самосъжаляваш, защото съвестта ти ще е чиста.

За да проумееш същността на Четирите споразумения, трябва да преминеш през познанието за Опитомяването и Самоопитомяването, за Одобрението и Справедливостта, за Личния ад на Самоотхвърлянето. И тогава ще разбереш, че Изходът е в Четирите споразумения.

5. БЪДИ СКЕПТИЧЕН, НО СЕ НАУЧИ ДА СЛУШАШ

(добавено впоследствие от автора; книгата "Петото споразумение") 

Умение, което помага на човека да избегне недоразуменията в общуването. 

Използвайте силата на съмнението и поставяйте под въпрос всичко, което чувате. Вслушвайте се в намерението зад думите и ще се научите да разбирате тяхното истинско послание. 

Хората ще ви разказват личната си история. Но каквато и да е тази история, вие ще се въздържате от критика и ще се отнасяте към разказите с уважение. Ще знаете, че всички обитават собствения си сън и собствения си свят. Тяхната истина не е ваша. Да бъдеш скептичен и да слушаш с уважение — това е високо човешко майсторство.

   

 МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ

Аз съм огънят на любовта и се моля:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари.

Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било наистина необходимо.

Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум.

Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлината и лъчистата светлина.

Благодаря ти, че използваш думите, очите и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида.

Обичам те такъв, какъвто си, и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм.

Помогни ми да запазя любовта и покоя на сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.

Амин.

Жребият на съдбата (притча)

Имало едно царство, в което хората силно вярвали в провидението. Затова там имали странен обичай. На всеки осъден на смърт, в последния момент давали да тегли „жребий на съдбата". Подавали му една купа, в която имало две листчета – на едното пишело „Живот", на другото - „Смърт". Ако изтеглел „Живот" го помилвали. По този начин съдът искал да провери „свише" дали е взел правилно решение и да разбере каква е волята на съдбата. А всеки осъден до последно имал надеждата, че ще живее.
Живеел там един човек, който бил успял и заможен. Той бил талантлив майстор, хората го уважавали и търсели услугите му. Но заедно с многото приятели, имал и немалко врагове. Те толкова му завиждали, че решили да го унищожат. Наклеветили го за тежко престъпление и човекът бил осъден на смърт. Докато лежал в килията си, той си мислел: „Е, поне жребият на съдбата ми дава шанс. Може да имам късмет."
Но знаейки правилото за „жребия на съдбата", недоброжелателите му подкупили съдебните чиновници и успели да подменят листчетата в купата – те извадили листчето „Живот" и добавили второ с надпис „Смърт". Така нещастният човек нямал никакъв шанс за спасение – каквото и да изтеглел, го чакала смърт.
Приятелите на осъдения, като разбрали за подготвяната измама, разтревожени отишли при него в килията му и му разказали лошата новина.
- Трябва да разкажеш всичко на съдията и да поискаш да проверят листчетата в купата. Иначе си изгубен! – съветвали го те.
- Чудесно! – зарадвал се мъжът. – Това е моето спасение. Само, моля ви, не разказвайте на никого за това.
Приятелите му решили, че е загубил разсъдъка си от всички неприятности и предстоящата присъда и продължили да го увещават да разкрие измамата. Но той бил непоколебим:
- Просто запазете мълчание, моля ви.
На следващия ден трябвало да изпълнят присъдата. Човекът изтеглил своя жребий и... бил пуснат на свобода.
Всички били шокирани – и приятелите, и враговете му. Знаейки за измамата, те недоумявали как е могъл да се спаси от тази безизходна ситуация.
Ето какво се случило в съда. Когато изтеглил своя жребий, осъденият, без да погледне какво пише на листчето, веднага го сложил в устата си и го погълнал. На съда не оставало да направи нищо друго, освен да види другото листче в купата. А там разбира се, останал надписът „Смърт". Така те установили, че човекът е изтеглил „Живот" и го освободили.
 *   *   *
Понякога най-злият ти враг, който те води към гибел, неволно може да те спаси.
И в най-безизходната ситуация има спасение. Понякога то е под носа ти - просто трябва да го видиш.
За да се справиш с една заплетена ситуация, не трябва да губиш самообладание, а да помислиш.
За много кратко време време животът може да се обърне няколко пъти от добро към лошо и обратно. Трябва да сме винаги готови за това.
Когато си успял и талантлив – неминуемо имаш врагове. Не защото си им направил зло, а защото ти завиждат. И много често точно тези врагове са най-опасни.
Животът е непредвидим. В най-лошото на пръв поглед нещо може да се крие благополучният изход.

Договорите на душата

Събрали се няколко души на съвещание преди въплъщението си на Земята и Бог попитал една от тях:
– Защо искаш да се въплътиш?
– Искам да се науча да прощавам.

– На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:
– Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
– Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:
– Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:
– Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т.н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.

На земята те всички забравили своя договор. Оказало се, че е сложно и трудно да си спомнят за Себе си. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки, че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

   източник

Четирите принципа на духовността

Първият принцип гласи: 

“Който и човек да срещнеш, той е правилният”
Това означава, че никой не идва в живота ни случайно. Всеки, който е около нас, всеки, с който влизаме в контакт, ни учи на нещо или ни помага да се справим със ситуацията, в която се намираме.

Вторият принцип гласи: 
“Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи”
Абсолютно всичко, което сме преживели, не е могло да се случи по друг начин. Това се отнася и до най-малкия детайл. Не можете да кажете: “Ако го бях направил по различен начин…щеше да е различно”. Не, това, което се е случило, е било единственото нещо, което е могло да се случи и е трябвало да се случи, за да си научим урока и да продължим напред. Всяка случваща се в живота ни ситуация е абсолютно правилната, дори ако провокира разбиранията ни и егото ни.

Третият принцип гласи: 
“Всяко нещо започва тогава, когато трябва да започне”
Всичко започва в правилния момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за нещо ново в живота си, то също е там, готово да започне.

Четвъртият принцип гласи: 
“Това, което е свършило, е свършило”
Когато нещо в живота ни свършва, това помага на развитието ни. Затова, обогатени от последните ни преживявания, е по-добре да излезем от тях и да продължим.

Никак не е случайно, че четеш тези думи. Ако са те докоснали по някакъв начин, значи е било необходимо и си осъзнал, че дори всяка снежинка пада там, където трябва.

Правила за човешките същества

 

1. Ще получиш тяло.
Дали го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.

2. Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище, наречено живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.

3. Няма грижи, има само уроци
Израстването е процес на проби и грижи: експериментиране. „Провалените” експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва „успешен”.

4. Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същи урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.

5. Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.

6. „Там” не е по-добре от „тук”.
Когато твоето „там” стане „тук”, ти просто ще откриеш друго „там”, което пак ще изглежда по-добре от „тук”.

7. Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.

8. От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.

9. Отговорите, от които имаш нужда, са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.

10. Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот

Там, където морето и реката стават едно (снимки)

Имах възможност да се насладя на прекрасната гледка - там, където река Велека (дълга 147км) се влива в Черно море. Реката извира от Турция, но по-голямата част от нея е на територията на България (123км). Велека е една от най-чистите реки в България. Мястото е защитена зона: "Устието на р. Велека"; богата на растителен и животински свят. Тук се срещат защитените водни лилии и блатното кокиче; известните лонгозни гори. Устието се намира - северната страна на Синеморец, плаж Велека. Това е един от най-живописните плажове в България. 

поглед от баира; времето беше облачно и доста ветровито, а като слязох на плажа и заваля

има път, който продължава навътре към реката, но не знам до къде води

този кръст го бях виждала само на снимки

слизам към пясъка; доста студено си беше

плажът отблизо

има едно мостче над реката в дъното, но на снимката не се вижда добре

точно тук реката и морето се сливат; на отсрещните скали имаше хора с лодка, които явно бяха за риба, макар и лошото време

Пясъкът не ми хареса - беше едър и се лепеше по краката, за разлика от Бутамята (южният плаж), където пясъкът е мек, фин, ситен и жълт. И доста трудно се ходеше по него, особено като заваля и аз бях почти до другия край, както се вижда на горната снимка. Заваля, задуха, а ивицата си е дълга. По принцип този северен плаж си е доста ветровит. И така..обратно към баира.
И да добавя, че на плажа имаше много боклуци и отпадъци, което естествено ми направи много лошо впечатление, особено на фона на тази красива природа. Вижда се какви следи оставя човекът...  

малко заливче до плаж Велека

красота..на живо си е друго

плажът отдалече

опа..изненада, зима лете - той все е там

ха, приятели по пътя :)

Ето малко снимки и по залез. Какъв късмет имах да бъда на такова място, точно когато слънцето залязва:

тези скали са много интересни; има легенда, че преди мноооого години са ги използвали да разбиват в тях старите ненужни кораби

какъв кеф - да седнеш на по бира сред такава гледка (имаше направена пейка накрая на баира с поглед към морето и скалите)

кръстът по залез повече ми харесва

доста тъмни стават снимките

а като снимам и слънцето нищо не се вижда

ето ме и мен :)

вече се виждат само остатъците на слънцето

и това е..слънцето се е скрило и сме в очакване на новия ден :)